Депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира тежката верижна катастрофа на АМ „Тракия“, мерките за пътна безопасност и бюджета за 2027 г. Той отправи критики към разходването на публичните средства, предложените данъчни промени и ограниченията за домашната ракия. Дренчев защити и законопроекта за българския език, като настоя надписите по фасадите, включително тези на медиите, да бъдат на кирилица.

„Съболезнования на висчки пострадали и близките на загиналите. Това, което ние трябва да си направим като извод, е всъщност да подходим, може би, както се подхожда в авиацията. Винаги когато има едно произшествие, да се направи един анализ, един разбор на причините, довели до това, което се е случило, и да се работи по тяхното отстраняване с цел да не допускаме повече същата грешка. Защото усещането, че настъпваме една и съща мотика всяка година или всеки път, когато стане такава трагедия, не може да ме напусне. Има пари в държавата, има пари във Фонда за пътна безопасност, който се пълни от нашите глоби. Нека това да бъде катализатор и повече такова нещо да не се допуска по магистралите“, заяви Дренчев.

„Нека да се изгради система за предупреждение, било елементарна, като тази в Сърбия, която просто показва дистанция, било съвременна с дигитални табла, ако щете с предупреждение на мобилните телефони и на дисплеите на автомобилите. Повечето съвременни автомобили го позволяват вече. Когато навлизат в зона на мъгла, да ги предупреждават да намалят скоростта. Сигурен съм, че технически решения, изобретени по света, има налични и ние трябва да си направим правилните изводи и да предприемем правилните мерки. Защото системата, в която катаджиите са скрити, триноги стоят и събират глоби, да, тя пълни Фонда за пътна безопасност, но статистиката е безжалостна“, коментира депутатът.

„Вероятно има и невинни, вероятно има виновни водачи, вероятно има виновна маркировка, вероятно има виновни държавни органи. Сигурен съм, че може да се открие вина навсякъде. Трябва да работим за това да се изправят кривиците и да не допускаме повече това“, заяви народният представител от „Възраждане“.

Дренчев подчерта, че проблемите с пътната безопасност изискват комплексни мерки, включително промени в обучението на бъдещите шофьори.

„По-скоро трябва да работим като народ и като държава във всички направления. Като се започне от начина, по който се провеждат автокурсовете, защото там има абсолютно измамни курсове. Някой провери ли колко хора шофират с такива книжки? Имат ли те завършено основно образование в България? Имаме ли доклад? Аз ето сега пред вас заявявам, че ще пусна един въпрос към Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи точно по тази тема. Защото днес проблемът е мъглата, но следващият случай може да бъде съвсем друг“, заяви той.

„Ние сме вече твърде намаляващ народ, паднахме под 6 милиона и 400 хиляди. Не можем да си позволим да губим живот и не можем да си позволим да увреждаме хората, себе си, децата си, в една касапница, която очевидно, дали поради неможене, поради некадърност или поради корупция, а най-вероятно като съчетание между двете, не можем да овладеем“, допълни Дренчев.

По думите му средствата за подобряване на безопасността по пътищата са налични, но не се използват достатъчно ефективно.

„Ироничното е, че точно сега, когато ще си говорим за бюджетен дефицит и за недостиг на средства за пенсии, да кажем, всъщност за пътна безопасност има пари. Тези пари се събират от всички нас, от гражданите, през глобите, в един специален фонд, които пари не се харчат от година на година. Единственото, за което те се употребиха по-мащабно е, че се закупиха по няколкостотин автомобила за полицията, но не само за Пътна полиция, а изобщо за Министерството на вътрешните работи. Но пари във фонда има. Там парите се натрупват, така че оправданието „пари няма“ е невъзможно да бъде използвано в този случай. Пари за пътна безопасност има. Натрупани стоят по сметка“, заяви Дренчев.

Преминавайки към бюджета за 2027 г., той предупреди, че увеличението на заплатите в публичния сектор няма да компенсира инфлацията.

„Бюджетът, както винаги, е по-голям. Държавата ще изхарчи повече пари, отколкото преди. Малко по-малко дългове ще вземе, но отново, както във всеки един бюджет, таванът на дълга, който ни се предлага, е по-голям от заложения бюджетен дефицит. Т.е. правителството си оставя възможност да взима още пари, за които не е много ясно за какво ще бъдат изхарчени“, коментира той.

„Ще бъдем малко по-бедни всички ние, особено тези в държавния сектор, защото 5% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, колкото е предвидено, при 6,1% официална инфлация означава, че дори най-официалните данни да приемем, ние ще бъдем малко по-бедни. Просто защото покупателната сила на парите, които получаваме, ще бъде намалена. Естествено, реалната инфлация е доста по-висока, особено за по-бедните слоеве от населението“, допълни Дренчев.

„Това, което според мен е най-голямата грешка на управляващите, е, че тръгват в посока на рязко повишаване на данъците, особено данъците на имотите. Те казват: „Основните данъци няма да ги пипаме“. Вижте, вдигат се осигуровките, вдигат се данъците на недвижимите имоти, вдигат се акцизите за цигарите и алкохола предсрочно с повече, отколкото беше заложено. Вкарват се акцизи за по-скъпите автомобили, което, да кажем, може да бъде аргументирано“, заяви депутатът.

Дренчев обясни, че „Възраждане“ подкрепя данъка върху свръхпечалбата, но настоя той да обхване и други сектори. Според него прагът за задължителна регистрация по ДДС също трябва да бъде повишен по-смело.

„Беше анонсирано, че ще се вдигне прагът за регистрация по ДДС. Това е една мярка, която много улеснява и сваля административните разходи за малките предприятия, за микро- и семейните фирми, на 75 000 евро. Само че виждаме, че в бюджета, който управляващите са ни представили, той се вдига от 51 000 евро на 60 000 евро. Твърде, твърде малка стъпка, при положение че дори максимално заложеният праг от 85 000, който е в целия Европейски съюз, инфлацията го изяжда“, коментира той.

„Ние от „Възраждане“ считаме, че правителството не просто не трябваше да дава заден, не просто не трябваше да отрича, че са искали такова нещо. Напротив, трябваше да отидат по-смело и цялата вноска, която държавата събира, да отива напълно в НОИ, а това, което хората искат да си дават като допълнително осигуряване, да го правят доброволно, а не с държавна санкция“, заяви той.

„Вероятно можеше дефицитът да бъде по-нисък, но аз ще се съглася с правителството за това нещо, че от дефицит над 5%, ако отидеш на дефицит под 3%, рискуваш много силно да забавиш икономиката, защото икономиката се настройва на дефицитни бюджети. Самият начин, по който оперира бизнесът, разчитайки на потребление, ще бъде ударен, ако много силно се свие дефицитът рязко. Това трябва да става плавно. Така че считам, че не е толкова лошо, че не отиваме още от първата година на 3% дефицит“, обясни той.

Димо Дренчев отправи остри обвинения и към бившия финансов министър Теменужка Петкова и правителството на Росен Желязков за бюджетните прогнози и данните, свързани с присъединяването на България към еврозоната.

„Правителството на Росен Желязков лъжеше. Те залагаха фантазмагорични приходи, теоретично невъзможни приходи. Може да си припомните становищата на Фискалния съвет от това време. Един ръст на приходите от ДДС от 33%, за който беше абсолютно ясно, че няма да бъде осъществен. Практически те си бяха написали разходите и към тях написаха приходи, в които дори самите те не вярваха, че ще бъдат събрани. Този бюджет сега, който ни представя Гълъб Донев, може би няма претенции да е толкова напудрен, да не изглежда толкова добре, но според мен е една идея по-реалистичен да се случи“, коментира депутатът.

Димо Дренчев защити законопроекта на „Възраждане“ за българския език и кирилицата.

„Това, към което вие реферирате и към което законът за защита на българския език реферира, е един закон, който е приет още през 2009 година. Това е Законът за транслитерацията, който показва как могат да бъдат изписвани географски названия, имена на улици, имена на исторически личности. Този закон изисква да не пише National Assembly, да не пише Parliament, а да пише „Народно събрание“ на кирилица“, заяви той.

Дренчев защити идеята дори ако тя създаде известни неудобства за чуждестранните туристи.

„Целта на този законопроект е да съхрани българския език. И в името на тази цел, която ние считаме за водеща и тя ни е водила, нека чуждите туристи да понесат някакви неудобства. Сигурен съм, че могат да се справят така, както когато отидат във Виетнам или когато отидат в Ереван, не могат да четат местния език, но въпреки това не са останали без туристи там. Много по-важно е да съхраним нашата идентичност като народ, да съхраним нашия език, отколкото да се грижим за комфорта на чуждите туристи“, каза Димо Дренчев пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на народния представител от „Възраждане“ Димо Дренчев в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!