Икономистът и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира проектобюджета за 2027 г., предвиденото намаляване на бюджетния дефицит, новите данъци, държавните разходи и необходимите реформи в пенсионната и здравната система.

Според Гълъбинов заложеното намаляване на дефицита до 3,5% още през следващата година е амбициозна цел, която изисква реални съкращения на държавните разходи и структурни реформи, а не само счетоводни мерки.

„Това, което ме впечатли днес, е, че доста бързо, само за една година, през 2027 г. сваляме бюджетния дефицит на 3,5%. Сега, за тази година, беше обявено 5,7% – така, доста височко. (...) За да стане обаче, бих искал да видя в бюджета, освен това, което вие изброихте, малко повече реформи, и то свързани с реално съкращение на държавните разходи.“

Икономистът постави под съмнение и обявеното съкращаване на 5000 души от държавната администрация, като според него тази мярка не представлява съществена оптимизация. Той посочи демографските проблеми на страната и необходимостта от преосмисляне на административната структура.

„Защо да не намалим поне наполовина областите? Да имаме толкова много общински центрове и общини също не е оправдано икономически. Значи само от това да се намалят областите и общините, както и областните и общинските администрации, ще дойде един много голям ефект за бюджета откъм оптимизация на разходите.“

Гълъбинов обърна внимание и на възможността държавата да се освободи от тежестта на губещи или трудно управлявани активи чрез концесиониране и приватизация.

„Имаме държавни активи, които се управляват трудно от държавата, които носят загуби и са в тежест на държавата. Нека да се започне концесиониране, приватизация. Има накъде. Имаме холдинг БДЖ, имаме енергийния холдинг, имаме и други държавни структури. Поне да започнем и от „Топлофикация София“, както се казва.“

Критиката му беше насочена и към предвидения 33-процентов данък върху свръхпечалбите. Според него подобна мярка може да изпрати противоречив сигнал към инвеститорите и да не донесе очакваните приходи в бюджета. Икономистът изрази съмнение, че държавата ще успее да събере планираните около 800 млн. евро от този налог, тъй като бизнесът може да предприеме действия за оптимизиране на декларираните печалби.

Той постави под въпрос и облагането на ваучерите за храна. По думите му България трябва да обърне сериозно внимание на устойчивостта на пенсионната и здравната система, вместо да отлага необходимите промени. Гълъбинов предупреди и срещу прехвърлянето на средства от втория пенсионен стълб към първия.

„Трябва да се замислят пак, казвам, за демографията, за стимулирането и обръщането на демографския тренд в България. И другото, което неминуемо се прави в останалите държави от Европейския съюз – възрастта за пенсиониране ще се актуализира нагоре, стажът за пенсиониране, за съжаление, ще се увеличава, както и пенсионноосигурителната вноска. Това е неминуемо.“

Като възможност за по-добър баланс в здравеопазването той посочи създаването на допълнителни здравноосигурителни фондове на частен принцип, които да допълват дейността на НЗОК.

Гълъбинов отправи предупреждение към управляващите да не предприемат резки финансови действия, които могат да засегнат икономиката и инвестиционната среда.

„Трябва да се внимава много какво се прави в България, как се натискат финансови институции, банки и т.н. (...) А една криза на имотния пазар? А една криза в строителния бранш? А една криза в строителството в България, където са заети толкова много хора?“

„Камионът не е толкова тежък, не се е засилил чак толкова стръмно надолу и съветът ми към управляващите е: не дърпайте ръчната спирачка. Опитайте се да го вкарате в пътя. Това е възможно.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!