Икономистът и председател на „България може“ Кузман Илиев бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира тежката верижна катастрофа на АМ „Тракия“, състоянието на пътната инфраструктура, бюджета за 2027 г. и рисковете пред българската икономика. Той отправи критики към досегашните управляващи, предупреди за опасността от стагфлация и коментира високите цени на енергията, глобата за „Кауфланд“, спора за втория пенсионен стълб и предизвикателствата пред Румен Радев и Илияна Йотова.

„Съболезнования за семействата на всички жертви на тази национална трагедия. Национална катастрофа и в прекия, и в преносния смисъл. Защото тази катастрофа е олицетворение на проблеми, които са натрупвани в миналото. Но като хора трябва да се смирим и да се помолим за душите на тези, които днес загинаха. И да се помолим за сила на тези, които днес се борят за живота си, и техните близки“, заяви Кузман Илиев.

Според него трагедията поставя въпроса за натрупаните през годините проблеми с инфраструктурата и поведението на шофьорите.

„Все пак има и политика тук. Все пак има някакви натрупани грешки. Тези грешки през годините се изразяват в лоши пътища, в неглижиране на инфраструктурата, нещо, което е изключително важно за всяка една държава. Тя трябва да подсигури тази инфраструктура. Може би когато простичко разберем, че трябва и да сме малко хора на пътя, някаква култура, когато се минават тези курсове, с които всички ние ставаме шофьори, като че ли основното трябва да е една етика, която се възпитава. Че отсреща стои брат, сестра, дете на някого. Аз считам, че в условията, в които ние шофираме, с липса на приоритизиране на изграждането на добра пътна инфраструктура, високата скорост е много важен фактор. Действително усещането е за война“, коментира Илиев.

Председателят на „България може“ разкритикува и политическите реакции след трагедията: „Виждаме политическите реакции на хора, които са управлявали България 15 години. Безотговорност. Те казват: „Радев трябва да подаде оставка“. Радев не е перфектен, но ГЕРБ да искат оставката на Радев, при положение че по тяхно време са правени или не са направени тези магистрали, тези участъци, ми се струва в момента безотговорно, ако кажа, е меко казано.“

„На българския народ какво му се обещаваше много дълго време? Влизаме в клуба на богатите. 20 години сме в Европейския съюз, това е клуб на богатите. Трябваше пътищата да са направени. Излезеш от границата на България, влизаш в Сърбия, която не е в Европейския съюз, и виждаш по-добри пътища. Това определено ме дразни. Огромни милиарди, които очевидно са изтекли в джобовете на някого. Не са отишли в инфраструктура и се питам как можеш да крадеш от инфраструктура? Как можеш да крадеш от асфалт?“, попита Кузман Илиев.

Икономистът посочи намаляването на капиталовите инвестиции като един от проблемите в предложения бюджет за 2027 г.

„В този бюджет аз забелязвам намаляване на капиталните инвестиции с 3,3 милиарда. Защо се намаляват от 9,3 на 6 милиарда? Казва се: „Нямаме разходи по ПВУ“. От днес премиерът Радев може да каже: „Всичко е на заден план, критичните инфраструктури, с които да свържем регионите, за да не умират регионите и да не се превръща София в град-държава, са приоритет“. За да сме сигурни с пътищата на България, че в следващите обозрими 10 години ще има достатъчно добра инфраструктура, насочваме се натам“, коментира Илиев.

„Не трябва националните приоритети да са жертва на публичния натиск. Нека се овладее дефицитът с това да се дава по-малко за отбрана, защото за отбрана парите растат. Магистралите ги няма, за всичко друго може да се направят някакви орязвания. В крайна сметка ние си продължаваме да сме със свръхдефицит. Ако го погледнете на начислена основа, така както Европейската комисия, ние сме на 4,2%. Тоест ние сме изключително зле по този показател“, заяви той.

Кузман Илиев настоя държавата да насочи повече средства към предприятията, които са най-силно засегнати от високите цени на електроенергията.

„Нашата индустрия, особено предприятията, които ползват повече ток, на които примерно 50% от разходите са им ток, големите производители на торове, на храни, на химически продукти, на стъкло и т.н., когато те плащат най-високата цена в Европа, Фондът за сигурност на електроенергийната система трябва да подпомогне тях. Правителството трябва с постановление на Министерския съвет да намали прага на помощите, които се дават за тях, тоест да има по-лесен достъп, и да има нотификация към Европейската комисия за това интензитетът на помощите да е от 50% до 70–80% от средната цена. Българската индустрия дава едни 250 000 работни места, но тя е гаранцията, че България ще има икономика. Убием ли го това нещо, съсипем ли го, това няма връщане назад“, предупреди Кузман Илиев.

Икономистът защити идеята България да се стреми към балансиран бюджет и дори към бюджетни излишъци.

„Аз също мисля, че България може да не трупа дефицит или ако има излишъци, пак ви казах, да се готви със суверенен фонд, да купува злато и суровини. Правят го всички, които са умни. Тоест икономики, които са в нашия калибър, най-малкото с подобна история, се готвят за това. Ние не го правим, а това, което може да се каже, че е притеснително, е, че кабинетът „Радев“ не го мисли това за решение“, коментира Кузман Илиев.

Той отправи критики и към бившия финансов министър Асен Василев: „Нека да припомним все пак, че не е с основния им критик г-н Асен Василев. Той отвори тая кутия на Пандора. Той правеше също дефицити. Така започна всичко. И той разказваше, че като изтегли дълг правителството и го похарчи, ето ви благоденствието. Не става така. 1000 години да се пробваме, няма да го направим.“

Икономистът определи бюджета за 2027 г. като умерено ляв.

„Това е един умерено ляв бюджет. Ляв, защото разходите на правителството продължават да са високи. Всичко над 30% преразпределение от бюджета е изключително много, ако искаш да се модернизираш. Ето пак казвам за Кейнс - този изключително ляв икономист, модерен, той е казвал: „Над 25% вече е голяма намеса в икономиката“. Ние сме на 44%“, заяви Кузман Илиев.

„Този бюджет флиртува с някои социални теми. В него има някои допускания, които са в приходната част, които са пожелателни. Бих казал, че това е бюджет на добрите намерения и по-скоро на големите надежди, че няма да има огромни, високи цени на енергоресурсите, за да се подпомага бизнесът. Инфлацията няма да е над 5–6–8%, за да не изяжда доходите на хората. Неща, които на мен ми се струват малко пожелателни“, коментира той.

Кузман Илиев се противопостави на идеята за данък върху свръхпечалбите.

„Данък свръхпечалби. Това е конфискация. Ако има проблем в банките, трябва на регулаторно равнище да се реши този проблем. Да не раздават толкова много кредити. 25% нарастване на ипотечния кредит, 20% на кредита за домакинствата за една година“, заяви той.

По повод голямата глоба за „Кауфланд България“ икономистът посочи, че проблемите на пазара не могат да бъдат сведени единствено до поведението на търговските вериги.

„Аз смятам, че беше огромна грешка тези огромни търговски вериги да бъде концентриран в тях 60% от оборота, да бъдат набутани в центъра на града. Това е абсурд. Те унищожиха практически малките магазинчета по места. Но да не се отчете икономическата реалност, когато оперират всички, включително и те. Инфлацията при производител е 17,4% в България на годишна основа. Тоест да произведеш в България, да плащаш най-високите сметки на тока в Европа, на газа, да плащаш изключително високи ръстове на възнагражденията в България, които са с по-бърз темп, отколкото производителността. Защо? Защото няма хора в България. Просто се конкурират за работници. И да се насочиш само към търговските вериги е по-лесното. Това пак е абдикация от политик“, заяви Кузман Илиев.

„Има друг проблем. И този проблем е защо в България ние не произвеждаме вече суровини, месо, мляко. 60% го внасяме. Защо в България сме затворили 2,5 пъти повече ферми, отколкото в Европейския съюз за последните 15 години? Ние нямаме производство. Когато нямаш производство, с извинение ще кажа – търговските вериги ще те изнасилят“, коментира още той.

Илиев защити позицията на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ по спора за евентуално пренасочване на средства от втория пенсионен стълб, въпреки политическите си различия с формацията.

„Не съм фен на ПП–ДБ. Даже съм последният им фен на земята. Но че принципно излязоха да кажат, че има проблем с желанието да се пренасочат тези вноски, това е правилното политическо поведение. Аз го казах пролетта на 2025 година. Хора, като активи там се натрупват, тогава бяха малко по-малко, сега са 17 милиарда и 250 милиона евро. Тези частни пенсионни фондове, някои от тях са кухи структури. Не могат да бият инфлацията. Раздават си много големи такси, управляващите дружества печалбите са им големи, но все пак вътре са пари на хората“, заяви икономистът.

„Недейте, политици, заради това, че не можете да управлявате финансите, да виждате поредната дупка и да си мислите, че най-лесното е в мандата да вземете частните пари на хората, правилно казвайки, че фондовете са зле, но все пак частни пари, да ги похарчите текущо, защото тези пари ще отидат и няма връщане. И пак от пусто в празно. Реформата трябва да е много по-голяма в пенсионното дело, но тя започва, забележете, къде? Тя не започва в пенсионното дело, тя започва в друго. Привличане на инвестиции, работеща икономика, фирми, които да дават перспектива на млади хора да раждат деца, за да обърнем демографския тренд“, каза Кузман Илиев пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на икономиста и председател на „България може“ Кузман Илиев в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!