Националният съвет за тристранно сътрудничество проведе извънредно заседание в четвъртък. В дневния ред бяха включени три ключови законопроекта, свързани с финансовата рамка на държавата за 2027 г.

Първа точка предвиждаше обсъждане на проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. След това социалните партньори разгледаха проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година. Последната точка в дневния ред бе проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г.

Правителството, синдикатите и работодателите седнаха на една маса за първия сериозен сблъсък около Бюджет 2027. В проекта финансовият министър Гълъб Донев залага дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт, или близо 4,9 милиарда евро, при очакван икономически растеж от 2,5% и инфлация от 4 на сто.

За догодина се предвижда минимална заплата от 660 евро, увеличение с 5% на възнагражденията в бюджетната сфера и със 7,5% на учителските заплати. Пенсиите ще бъдат осъвременени по швейцарското правило, а максималният осигурителен доход ще достигне 2400 евро.

Сметката обаче предвижда и нов държавен дълг от 8,6 милиарда евро, оптимизация на администрацията и редица спорни данъчни промени. Сред тях са еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите в определени сектори и задължение държавните служители сами да плащат осигурителните си вноски.

Правителството ще трябва да балансира между исканията на синдикатите и работодателите. Към това уравнение се включват и исканията на съдебни служители от Софийската районна прокуратура и Софийския районен съд, които няма да получат 5% увеличение на заплатите. Подготвя се национална подписка.

Миналата седмица полицаите също обявиха, че може да преминат към протестни действия, тъй като и те, и военните няма да получат 5% увеличение на заплатите.

В началото на заседанието вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев изрази съпричастност към семействата и близките на загиналите при тежката катастрофа на автомагистрала "Тракия". Той заяви, че мобилизацията ни като общество в подкрепа на бързото възстановяване на пострадалите е повод да си припомним, че животът и здравето са ценности, които изискват от всички нас постоянна отговорност, разумно поведение и грижа за тяхното опазване.

"Отговорността към живота, здравето и сигурността на хората е водещ принцип във всяко управленско решение. Бюджетът е начин тази отговорност да получи своето реално измерение чрез приоритети, политики и конкретни финансови ангажименти", заяви Донев.

Вицепремиерът и министър на финансите посочи, че проектите на закони са обсъдени в постоянните комисии към НСТС, като единодушна подкрепа по тях не е постигната.

Спорове между социалните партньори имаше по почти всички показатели.

"Подкрепяме спирането на автоматичното увеличение на възнагражденията в публичния сектор, заявената административна реформа и стимулите за инвестиции и технологично обновление. Същевременно всички категорично възразихме срещу извънредния данък "свръхпечалба" в размер на 33% за избрани предприятия", заяви Добри Митрев от БСК след края на заседанието.

"При бюджета на НЗОК подкрепяме увеличения ресурс и мерките за профилактика, ранна диагностика и контрол. Очакваме повече средства да означават по-добър достъп, по-качествено лечение и по-малко доплащане на пациентите. Възразяваме срещу прехвърлянето на държавни ангажименти и държавни политики към бюджета на НЗОК, където всъщност са осигуровките на здравноосигурените лица", добави той.

От КТ "Подкрепа" са изразили позиция, че подкрепят проектобюджета на НЗОК. Според тях в него са заложени политики, свързани с приоритизиране на профилактиката, ранната диагностика, диспансерното наблюдение, разширяване на обхвата на програмата за детското здравеопазване.

Относно бюджета за държавното обществено осигуряване те подкрепят посоката за актуализиране на осигурителните обезщетения. От КТ "Подкрепа" категорично застават против липсата на каквато и да е връзка между осигурителен принос и осигурителни права, визирайки липсата на връзка между минималните осигурителни доходи и минималната пенсия, респективно максималния осигурителен доход и максималната пенсия. 

Тяхното предложение е нивото на минималната пенсия да бъде равно на прага на бедност, който е изчислен за 2027 г. в размер на 443 евро. Същевременно те се обявиха категорично против нивото на максималните осигурителни доходи.

Според позицията на КНСБ има достатъчно възможности, за да се заделят допълнителни средства за хоризонтална политика по доходите - вместо от 5 на сто, както е сега, да бъдат 10 на сто. "Потвърждаваме искането си за по-висока МРЗ. Продължаваме да настояваме, че 690 е правилното число", заяви Ася Гонева.

По отношение на бюджета на НЗОК КНСБ изрази принципна подкрепа. "Приветствахме решението да се намерят средства, за да се подобрят работните заплати на младите лекари, както и стипендии за специализантите. Общото увеличение на разходите за здравеопазване също беше подкрепено от нас", каза тя.

"По отношение на ДОО имаме категорично изразена подкрепа, тъй като всички приходни и разходни параметри имат позитивни изменения", добавиха от КНСБ. Оттам изразяват и положително отношение към увеличението на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Те определиха още като изключително позитивна стъпка осъвременяването на максималния размер на пенсията за стаж и възраст, пише NOVA.