Над 20 нападения срещу търговски кораби край България и Румъния и нарастващ риск в Черно море.
До преди няколко седмици наблюдавахме морската война между Русия и Украйна пред бреговете на Одеса, Крим и Новоросийск. Днес тя вече се води и край бреговете на България, пише bTV.
В понеделник и вторник още два търговски кораба бяха поразени в българската изключителна икономическа зона в Черно море. 31 моряци бяха спасени.
Между май и октомври тази година Русия и Украйна са поразили общо 317 плавателни съда в Черно и Азовско море. Над четири пъти повече в сравнение с предходните шест месеца.
Данните са на Томас Алекса - старши анализатор в британската компания за морска сигурност и оценка на риска Ambrey Analytics, чиито анализи цитира световната агенция Ройтерс.
Според неговата компания зад девет от нападенията срещу търговски кораби край България и Румъния през октомври стои руската армия. Москва отрича и не поема отговорност.
Според Алекса целта на Русия е да пресече алтернативните маршрути за украинския износ през Дунав. Междувременно все повече търговски кораби преминават през териториалните води на България, Румъния и Турция, за да избегнат зоните с висок застрахователен риск, но есксалацията на военните действия показва, че това става все по-рисково.
Кой атакува корабите край България? Колко защитени са българските териториални води? И възможно ли е Черно море да се превърне в мястото на първия пряк военен сблъсък между Русия и НАТО?
Интервю с Томас Алекса за "120 минути" със Светослав Иванов.
- Томас, благодаря Ви, че приехте поканата ни.
- За мен е удоволствие. Благодаря Ви.
- Нека започна с въпроса какво точно представлява Ambrey Analytics и как събирате разузнавателната си информация?
- Ambrey е компания за морска сигурност и анализ на рисковете, която разполага с глобален оперативен център в Саутхемптън, Великобритания, работещ денонощно. Наши клиенти са корабособственици, корабни оператори, чартьори, застрахователи, енергийни компании и много други. Що се отнася до източниците и събирането на разузнавателна информация, разполагаме със собствена база данни и специализиран софтуер, наречен Overwatch, в който събираме стандартизирана информация. Получаваме доклади от кораби на наши клиенти, които са в морето, от собствените ни въоръжени охранители на борда на кораби, данни от системата за автоматична идентификация AIS, официални предупреждения като NAVTEX или сигнали за въздушна тревога, както и информация от открити източници. Всеки доклад се проверява, преди да го използваме, след което превръщаме събраните данни в разузнавателна информация, въз основа на която нашите клиенти могат да вземат решения.
- Според вашите данни между май и октомври в Черно и Азовско море са били поразени 317 плавателни съда, в сравнение със 74 през предходните шест месеца. Сега сме свидетели на поредица от нападения срещу търговски кораби край българското крайбрежие. Как обяснявате тази ескалация толкова близо до нашата страна?
- Най-простото обяснение е следното. Преди това в украинските води имаше много потенциални цели за Русия – кораби, които плаваха към украинските морски пристанища. Но след срива на търговията през тези пристанища тази концентрация на потенциални цели вече не съществува. Търговията се пренасочи към пристанищата в делтата на река Дунав. Заедно с нея се преместиха и атаките. Това е една от причините корабите, които сега стават мишени, да се намират в български и румънски води.
- Вашата компания приписва на руските сили поредица от нападения в изключителните икономически зони на България и Румъния. Българските власти обаче са много предпазливи публично да назоват извършителите. С какви доказателства разполагате и доколко сте уверени в оценката си?
- От общо 22 кораба, поразени в района на Румъния, България и пристанищата в делтата на Дунав, успяхме да установим връзка с посещения на украински пристанища през 2026 година. Когато анализираме коя от воюващите страни стои зад дадена атака, разглеждаме три основни критерия: възможности, благоприятни условия за извършване на нападението и намерение.
От руска гледна точка намерението е да се отслаби способността на Украйна да изнася зърно и селскостопанска продукция, както и да се затрудни вносът на енергийни ресурси. Анализираме също използваните оръжейни системи и най-вече кой има полза от тези нападения. На тази основа определяме степента на вероятност и увереност в оценката си за това кой е извършил атаката.
- Защо Русия извършва тези нападения толкова близо до бреговете на държави членки на НАТО?
- Те следват търговските маршрути към украинските пристанища. Следват корабите и се опитват да прекъснат търговията. До голяма степен успяха да постигнат това с морските пристанища, а сега се насочват към корабите, които посещават предимно пристанищата в делтата на Дунав. Въпреки че географският обхват на атаките се разшири, нашата оценка остава непроменена. Целта продължава да бъде отслабването на способността на Украйна да внася и изнася стоки и енергия.
- Това означава ли, че от 22-те нападения срещу кораби край България и Румъния всичките 22 са извършени от Русия?
- Ние приписваме 21 от тях на руските сили.
- И това заключение се основава единствено на анализа на намеренията? Или можете да идентифицирате и използваните оръжия?
- В няколко случая се появиха видеозаписи от нападенията, на които се вижда използваната оръжейна система. Това ни позволи да установим с висока степен на вероятност, че става дума за руска оръжейна система.
- След като българските власти са толкова предпазливи да потвърдят това, бихте ли им помогнали? Как бихте могли да им помогнете да идентифицират подобни оръжейни системи?
- Не мога да говоря от името на официалните власти, но трябва да подчертая, че държавите и правителствата трябва да вземат предвид много повече фактори, когато подхождат към установяването на отговорността за подобни нападения. Често има и редица други обстоятелства, които влияят върху решенията им, включително каква информация да оповестят публично и каква да запазят за себе си. Нашата роля е да защитаваме моряците и да разбираме как могат да бъдат ограничени заплахите във всички морски райони, независимо дали става дума за Черно море, или за друга част на света. Не бих искал да коментирам конкретно какво знае или не знае българското правителство, защото самият аз не разполагам с тази информация. Нашата оценка обаче остава непроменена – това са руски нападения, извършвани с цел да бъде ограничена търговията с Украйна.
- Но не е ли тази чисто икономическа цел – да се прекъсне украинският износ и внос много опасна игра за Москва? Защото по този начин Русия изпитва решимостта на НАТО и неговите съюзници.
- Категорично. Това води и до увеличаване на разходите за извършване на търговска дейност в Румъния и България. Както знаете, на 16 септември зоната с повишен военен риск, обозначена като JWA035, беше разширена и вече обхваща всички морски зони на Румъния и България, с изключение на териториалните им води. Това означава, че разходите за търговска дейност в България и Румъния са се увеличили. Освен това тези нападения поставят на изпитание решимостта на Европейския съюз и НАТО, както и подкрепата, която те са готови да предоставят на източния си фланг.
- НАТО обяви разполагането на допълнителни самолети за въздушно наблюдение, радари и дронове в Черно море. Но нападенията продължават. Какво все още липсва на България и нейните съюзници от НАТО, за да могат да предотвратяват тези атаки или да подобрят способностите си за защита?
- През последните няколко седмици определено наблюдаваме значително увеличаване на броя на разузнавателните полети над румънските и българските морски зони. Това увеличение е съвсем очевидно. Предотвратяването на подобни атаки е изключително трудно. Става дума за сложни оръжейни системи, които са изпитвани и усъвършенствани в продължение на четири години война в Украйна. Важно е да се предоставя разузнавателна информация, която позволява предприемането на конкретни действия, и тя да достига до собствениците и операторите на търговски кораби, за да разбират заплахите, пред които са изправени. Смятам, че би било полезно да се създаде регионален център за докладване и обмен на информация, подобен на тези, които съществуват в други части на света, например в Западна Африка или Близкия изток.
- В последния си анализ установявате значително пренасочване на търговските корабни маршрути към териториалните води на България, Румъния и Турция. Какви икономически и екологични последици може да има това за България и нейните черноморски пристанища?
- През последните няколко месеца, особено след септември, наблюдаваме значително увеличение на използването на териториалните води от търговски кораби. Това са тесни и изключително натоварени морски коридори, които търговските кораби споделят с риболовни съдове и плавателни съдове за отдих. При това навигацията се осъществява в условията на постоянни смущения на GPS сигналите. Всичко това увеличава вероятността от сблъсъци, засядане на кораби и опасни ситуации при разминаване на плавателни съдове на малко разстояние. Напълно реалистично е подобен сблъсък да доведе до замърсяване или до повреди на инфраструктурата. Като се има предвид значението на тези води за българската икономика, включително за риболова и туризма, подобен инцидент би могъл да има сериозни последици за цялата морска среда и свързаните с нея дейности в България.
- Това, което ни казвате, е изключително важно. Благодаря Ви за тази информация. И така, ако погледнем към следващите няколко месеца, кой според Вас е най-тежкият реалистичен сценарий за България?
- Най-реалистичният сценарий според настоящата оценка на Ambrey е нападение в териториалните води, което да доведе до значителен петролен разлив или екологични щети. Това вероятно е най-реалистичният сценарий. Другият риск е свързан с увеличения трафик на плавателни съдове и възможността от случайни щети, най-вече по морската инфраструктура, които съответно да нанесат поражения и на икономиката.
- Томас Алекса, много Ви благодаря. Благодаря Ви за този важен разговор. Благодаря Ви.
-За мен беше удоволствие. Благодаря Ви за поканата.