Нарушеният диалог между бизнеса и държавата, необходимостта от повече инвестиции и развитието на българските топмениджъри бяха сред основните теми в разговора на водещия Мирослав Боршош с Ирена Петрова, председател на Българската екзекютив сърч асоциация, в предаването „Бранд България“ по Дарик радио.
Според Петрова България има потенциал да привлича инвестиции и висококвалифицирани професионалисти, но политическите решения и посланията към международния бизнес са от решаващо значение за развитието на икономиката. „На мен много ми се иска да не изпращаме грешни послания, да не правим грешни стъпки, политиците да бъдат много внимателни в това, което предприемат, защото без чужди инвестиции, без производство наистина няма как да се развива икономиката“, заяви тя.
Мирослав Боршош постави въпроса за прекъснатия диалог между предприемачите и държавата и за последствията от липсата на обща визия за икономическото развитие. Петрова призна, че този диалог върви трудно, а един от основните проблеми е свеждането му единствено до финансови искания.
„Диалог трябва да има. Винаги се свежда разговорът до пари. Когато разговорът се свежда до пари, той приключва там, откъдето е започнал. Държавата казва: пари няма. Или бизнесът казва: ситуацията е тежка, трябва да ни бъде помогнато.“
Според нея бизнесът не очаква непременно финансова подкрепа от държавата, а предвидима среда и възможности за развитие. Тя постави и въпроса за неравнопоставеността между коректните компании и сивия сектор на икономиката. „Не може само да бъдат под прожекторите компаниите, които работят, и все още да има сива част в икономиката в България.“
Другият важен въпрос в разговора беше мястото на българските топмениджъри в международния бизнес. Петрова отбеляза, че въпреки постепенното преодоляване на разделението между Източна и Западна Европа българските професионалисти все още трябва да полагат повече усилия, за да бъдат оценени наравно със западноевропейските си колеги.
В същото време все повече българи достигат висши управленски позиции в международни компании. Като пример тя посочи българка, която след над 20 години професионално развитие управлява от България дейността на международна компания на още седем пазара. „Нашите топмениджъри не отстъпват по нищо на топмениджърите от Западна Европа и дори от света“, подчерта Петрова.
Положителна тенденция е и нарастващият интерес на български професионалисти с международен опит към завръщане в страната. По наблюденията ѝ този процес се засилва след пандемията, а все повече успешни мениджъри търсят възможност да приложат натрупаните знания в български компании. „България наистина е добро място и ние все повече трябва да внимаваме какви са нашите послания към хората навън и да успяваме да привличаме и да си връщаме професионалистите от чуждите пазари към България.“
За Петрова именно човешкият капитал трябва да бъде в основата на международното представяне на страната. „Не трябва да се разглежда България като евтина работна ръка, защото това отдавна не е така. България трябва да се разглежда като възможност за развитие.“
Тя обърна внимание и на необходимостта образованието да бъде по-тясно свързано с нуждите на бизнеса. Според нея учебните модели се променят твърде бавно спрямо динамиката на икономиката, а подготовката на следващото поколение лидери изисква постоянна връзка между образователните институции и работодателите.
В контекста на „Бранд България“ Ирена Петрова очерта човешкия капитал като едно от най-силните предимства на страната. Но за да се превърне той в устойчив национален актив, са необходими не само успешни мениджъри, а и предвидима бизнес среда, работещ диалог с държавата и политики, които насърчават инвестициите и завръщането на българските професионалисти.