Повишаването на риска за корабоплаването в Черно море води до по-високи транспортни разходи и застраховки. Това може да затрудни износа на българска земеделска продукция, но не се очаква да окаже пряко влияние върху цените на храните у нас. Това коментира председателят на парламентарната комисия по земеделие, храните и горите Явор Гечев.
По думите му няма непосредствена заплаха за българската територия, териториалните води и пристанищата, но съществуват други рискове, свързани със застраховките и нежеланието на някои корабни компании да навлизат в Черно море.
„Не по този начин, който е на пръв поглед видим. Слушах предишния разговор, беше изключително интересен и много точен. Вашият събеседник много точно каза рисковете. Каза, че не съществуват най-директни рискове по отношение на териториалните води. Има уязвимост на териториалните води, има ограничения. GPS сигналите не работят както трябва. Там се съчетават търговските кораби заедно с риболовните кораби и гъстотата им създава различни проблеми.
Аз също мисля, че таргетът на ударите, които са свързани с войната в Украйна, не е българска територия, нито български кораби. Но това е част от икономическата война, която се води“, заяви Гечев.
Той подчерта, че България вече е косвен потърпевш от ситуацията.
„Първо да успокоим гражданите, че нито един от анализите, които съм виждал, чел, или аз мисля, не показва, че има някаква заплаха по отношение на сигурността на локално ниво. Това е изключително важно да се каже. Няма и преки заплахи за териториалните води и българските пристанища. Но другият въпрос е, че застраховките и отказът на корабни компании да влизат изобщо в Черно море нарастват. Което вдига невероятно цените“, обясни той.
Гечев посочи, че огромна част от произведеното в България зърно е предназначено за износ. Страната ни произвежда между 6,5 и 7 милиона тона, а в определени години количествата достигат и до 9 милиона тона. Вътрешното потребление е около милион и нещо, а останалата продукция се изнася.
„Включително царевица, включително слънчоглед, включително всички обемни зърнени култури. Излиза предимно по море. Другата дестинация, през която излизат по-големи количества, е Дунавският път нагоре. Той пък и тази година заради маловодието на Дунав е проблемен“, коментира председателят на земеделската комисия.
По думите му затрудненията при износа се отразяват най-вече върху земеделските производители.
„Това затруднява износа, като, за съжаление, цената я плащат земеделските производители. Тоест това няма пряко да повлияе на цената вътре в България по отношение на храните. Но по отношение на износа на земеделски продукти – да. Пак казвам, цената засега не е чак толкова голяма по отношение на застраховките на българските пристанища, но тя се отразява и в нежеланието на корабните компании да влизат изобщо в Черно море“, каза Гечев.
Според него България може да издържи още една година, ако се наложи да складира произведеното зърно, но не бива да се допуска подобен сценарий.
„България може да издържи още една година със складирано зърно, но това не трябва да стигне дотам. Тоест проблемът не е само за България. България, ако няма да може да изнесе големи количества, да, това е проблем. Да речем, че ще задържим тези количества. Но светът е разделен географски много странно. Това е обемна продукция. Има няколко места, където се произвеждат зърнени храни. Едното е Латинска Америка. Но тук, в Черноморския регион, най-големият производител е Русия. Украйна също е сред най-големите“, посочи той.
Гечев обърна внимание, че големите потребители на зърно са в Африка, както и в Близкия и Далечния изток. Според него продължителното нарушаване на търговските потоци може да доведе до проблеми с търсенето и предлагането на пшеница в региони, в които няма местно производство.
„България не е толкова проблемна по отношение на вноса на продукти, материали и тем подобни, но светът с тези войни не може да изкара много дълго. Цената, която се плаща от света, е прекалено голяма и я плащат гражданите. Всичко в икономиката е като скачени съдове. Ние не живеем в друг свят“, коментира той.
В разговора беше засегната и рекордната глоба от близо 76 милиона евро, наложена на „Кауфланд“. След позицията на компанията, че не приема констатациите на регулатора, както и предупрежденията за възможно изтегляне на инвестиции от България, Гечев заяви, че не е провеждал преки разговори с представители на веригата след санкцията.
„Не съм имал преки разговори. Разбира се, с представители на модерната търговия сме се срещали на различни срещи. Но всичко това, което говорим, е без значение. Ще ви кажа защо. Защото, когато става въпрос за законодателството, за решението на законодателството, пазарлък не може да има. Независимо колко голям или малък е един пазарен субект, той нито може да плаши, нито може да се оттегля толкова лесно от държавата. Свободната търговия е такава. От тази гледна точка ние не изпадаме в търговски отношения на пазарлъци. Свалете това, вдигнете онова, ще го глобим. Системата просто не работи така“, заяви той.
По думите му държавата трябва да гарантира спазването на правилата и да реагира при изкривяване на пазара.
„Това, което ние направихме, аз си спомням предаване преди повече от две години на тази тематика. За съжаление, по-бавно се развиват събитията, отколкото коментирахме преди две години, но устойчиво са точно по същия начин, който коментирахме. Че има нарушения на пазара, че законодателството не е достатъчно и че държавата трябва да влезе в ролята си, а институциите да работят“, посочи Гечев.
Той обясни, че след влизането на новото парламентарно мнозинство в Народното събрание е била подготвена промяна в законодателството в областта на конкуренцията.
„Буквално седнахме и за две седмици написахме нещо, което е ужасно сложно като законодателство в областта на конкуренцията. Явно сме се справили добре. Обвиняваха ни, че нямало да работи, че било еди-какво си и т.н., че нямало да влияе на големите. Да, но законодателството работи. Вече има много точно фиксирано законодателство, което може да позволи на практика неговото прилагане. И КЗК мисля, че работи по друг начин. Тоест ние искахме институциите да работят и да имат законодателство, за да го правят“, каза той. Според Гечев обхватът на закона е по-голям и той трябва да служи и като превенция.
„Аз мисля, че за първи път западните мениджъри, западните собственици на българските вериги разбраха всъщност какво се случва в България и мисля, че ясно и категорично казаха, че не го одобряват“, заяви той.
По думите му от пандемията насам веригите на доставки са били изкривявани, а цените са се повишавали не винаги в съответствие с икономическата логика.
„Когато погледнеш заплатите, скоро се шегувах с един приятел, че навремето ние, младите хора, вече не толкова млади с вас, навремето си мечтаехме да имаме заплатите в Германия, сега си мечтаем да имаме цените в Германия, което е жалко, погледнато след цялата цена, която ние платихме за този преход“, коментира Гечев.
Той подчерта, че амбицията на правителството и парламентарното мнозинство е всички да бъдат равни пред закона.
По темата за отношенията между големите търговски вериги и българските производители Гечев заяви, че се очаква официалните данни за месеца да покажат намаление на цените на хранителните продукти.
„Първо, бас държа, че този и следващият месец официалните данни на държавата ще са за намаляване на цените на хранителните продукти. Самите вериги осъзнаха, че по-добре да си посипят главата“, каза той.
По думите му обаче намаленията не трябва да се случват за сметка единствено на производителите.
„Моето мнение е, че не само промоциите трябва да са такива, защото промоциите по начина, по който ги правиха до момента, не бяха съвсем правомерни и ощетяваха до голяма степен българските производители. Защото, ако при една промоция аз мога да ти налагам условия, които не са равноправни, ако мога да взема цялата промоция от производителя, а да не дам нищо от собствената си печалба, това не е много добра промоция“, обясни Гечев.
Той посочи, че в новото законодателство са предвидени ограничения за участието на производителите и търговските вериги в промоционалните кампании.
„В новото законодателство пише, че когато правите промоция, тя не може да е повече от 10% от общата цена. И съответно, ако я поиска веригата, тя трябва да е поне толкова отстъпка от собствената си печалба, колкото взема от производителя. Ако производителят я поиска, ако той иска да реализира нещо, тогава ограничение няма“, заяви той.
Гечев даде пример с български продукт, който може да бъде поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо вносен конкурент.
„Представете си кашкавал български, да речем някакъв заместител на жълто сирене. Когато единият и другият продукт са качествени, са измерими, но единият има 25% надценка, другият има 85%. Като този, който е българският, по принцип по-слабият играч на пазара, просто бива убит. А защо се случва това? Защото това бяха досегашни търговски практики. В момента на практика това, което направихме като законодателство, не го позволява“, обясни той.
Според него големите вериги започват да осъзнават, че трябва да бъдат партньори както на държавата, така и на производителите и потребителите.
Гечев коментира и инициативата „Кошница за грижа“, като заяви, че тя е била идея на самото правителство. По думите му целта е била да се осигури по-достъпна цена за основни хранителни продукти, а не за стоки, които не са част от ежедневното потребление на повечето български домакинства.
„Въпреки че не съм аз идеята и не съм носител на „Кошницата за грижа“, ние бяхме изправени пред много сериозна дилема като ръководство на държавата и аз като народен представител в една от водещите комисии. Дали да тръгнем по нещо като унгарски или гръцки сценарий с фиксирани надценки, с не толкова пазарни методи?“, каза той.
Гечев посочи, че е било взето решение да се запази моделът на пазарната икономика, но с по-силно законодателство.
„Ние запазихме модела на пазарната икономика, но със силно законодателство, което да я гарантира. И съответно това, което направихме, искахме да гарантираме социалния пакет на действително основни продукти. Не на авокадото, а на хляб, на кисело мляко, на сирене, на ежедневните продукти, които потребява българското гражданство“, обясни той.
По думите му държавата е призовала търговските вериги доброволно да намалят цените на между 20 и 23 основни продукта с 15-20%.
„Това беше призив от държавата. Те се съгласиха тогава, привидно, на пресконференция. Всички се съгласиха. След което започнаха да се получават аномалии. Кошница с грижа – захар. Какво здравословно и какво точно от първа необходимост има? Или пък промоция, при която виждате едни и същи домати на щанда. Просто взимаш една такава стока от промоцията с 50% и местиш на тази с 15% на „Кошница с грижа“. Самите вериги се подиграха с тази акция, която беше подигравка не към управляващите, а по-скоро към гражданите и към самата държава“, заяви Гечев.
Той допълни, че според него държавата трябва да защитава интересите на гражданите чрез ясни правила, а не чрез кампании, които зависят от доброволното участие на търговците.
„Нашата държава е горда държава. Ако някой си мисли, че може постоянно да я настъпва, българинът е много странен човек. Той може да трае много. Но когато го обидиш на държава, на държавност, независимо кой я управлява и кой не я управлява, българинът реагира много остро“, коментира той.
В края на разговора беше засегната и темата за европейските средства през следващия програмен период, който започва през 2028 г. Гечев коментира предупреждението на Германия, че ако България и още три държави не подкрепят общия заем за Украйна в размер на 45 милиарда евро, това може да забави приемането на целия бюджет на Европейския съюз.
„Много ми е странно това. Особено от Германия. Това е началото на един друг разговор, но когато Европа, цивилизованата Европа, която е съвременното отражение на демокрацията, ако някой ти каже, че нямаш право на мнение и трябва да мислиш само това, което ти каже някой, защото е по-богат или по-силен, аз не го приемам. Това не е демократично най-малкото“, заяви Явор Гечев.
Още по темата
- Радев от Рияд: Саудитска Арабия е ключов партньор на България и ЕС за сигурността в Близкия изток
- Нейнски: Путин страда от комплекси! Много сериозни комплекси!
- Стефан Белчев: „Празният чек“ в бюджета е за софийското Околовръстно
- Антон Кутев: Няма нова сглобка с ПП-ДБ, огромна част от вота за ПБ е срещу тях