Заместник-председателят на парламентарната група на „Възраждане“ Петър Петров бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира приетите промени в Закона за чужденците в България и последиците им за трудовия пазар. Той предупреди, че облекчаването на достъпа на работници от трети държави може да доведе до по-ниски възнаграждения и влошаване на условията на труд. Петров отправи критики към икономическата политика на правителството на Румен Радев, коментира предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет и защити законопроекта на „Възраждане“ за българския език.

„Три групи промени ни притесняват и те са насочени към пазара на труда. Защото най-общо казано те облекчават достъпа до пазара на труда на чужденци, които не са граждани на държави членки на ЕС. Тези промени бяха приети днес на окончателно второ гласуване, следващата седмица ще влязат в сила, без да е направена предварителна оценка как ще засегнат заетостта, заплащането и неговия размер и условията на труд за българските работници“, заяви Петър Петров.

Народният представител от „Възраждане“ обясни, че според него най-съществената промяна е възможността чужденците да сменят работодателя си и да останат в страната, докато търсят нова работа.

„За първи път им се дава право да сменят своя работодател и своята работа. И не само това. За първи път те вече имат възможност да ползват срок на безработица от 3 до 6 месеца, през който срок да са легално пребиваващи на територията на страната, докато си търсят нова работа. И кое е нашето основно притеснение? Всеки чужденец, който си търси друга работа, желае да смени работа, да търси нов работодател, за да остане той и семейството му, които също имат право покрай него да пребивават легално в страната, той ще се съгласи на всякакви условия на труд, респективно на по-ниска заплата, на по-лоши условия на труд, като часове и така нататък. Това ще подбие пазара на труда за българските граждани“, посочи депутатът.

„Тези чужденци ще могат да получават помощи за деца, което е изключително важно. Социални помощи за деца, забележете, включително и тези, които са нелегално в България и участват в процедури по Закона за убежището и бежанците. Те и членовете на техните семейства ще могат вече да получават помощи, което означава, че те ще се закачат на българската социална система. Нещо, което е изключително притеснително, тъй като тя и досега е негостоприемна за българските граждани, които са нуждаещи се“, коментира депутатът.

Според представителя на „Възраждане“ въвеждането на европейска директива не изключва възможността за допълнителни национални механизми за защита на работниците.

„Липсва обосновка защо за всички отрасли се въвежда такъв свободен достъп, защо за всички професии, при положение че в някои от тях, като в преработващата промишленост, имаме намаление в заетостта с 23 400 души за една година. Тогава се питаме защо правителството мълчи за всичко. Трябва ли да има една широка порта към трудовия пазар в България, която да се мотивира само и единствено с въвеждането на една конкретна директива?“, попита Петров.

„Традиционно българското общество е доста гостоприемно. То посреща добре хора от други култури. Ние никога не сме имали проблем с хора от други раси, други етноси и няма такива масови случаи в България на етническа омраза, на расова омраза, на негостоприемно отношение към чужденците, независимо дали пребивават в България легално или не. Но държавата, в случая правителството, изпълнителната власт, пък и парламентът, разбира се, като законодателна власт, трябва на първо място да защитават и да гарантират интересите на българските граждани и едва след това да обърнат поглед към защитаване на трудовите права на чужденците“, заяви Петър Петров.

Депутатът свърза наемането на чуждестранни работници с нежеланието на част от работодателите да предлагат по-високи възнаграждения.

„Те стават все повече, защото работодателите не желаят да заплащат едни по-високи заплати, които да накарат и да привлекат, да заинтересуват кандидати за работа, които са български граждани. И вместо това какво се получава? Когато тук работят работници от Непал, от Киргизстан, от други държави, без да конкретизирам, българите, младите трудоспособни българи пък емигрират в Западна Европа, където да търсят едни по-добри условия на труд“, посочи той.

„Българите искат да работят и във веригите за бързо хранене, като доставчици, но на една неунизителна заплата, която да може да подсигури това, че един млад човек, да кажем дали студент, дали завършил вече своето средно или висше образование, може да има такъв стандарт, който да му позволи да си плаща сметките, да си плаща бързите кредити, да може да посреща своите нужди, да не живее мизерен живот, както доста от младите хора, които са под прага на бедност, за съжаление, към днешна дата“, заяви народният представител от „Възраждане“.

„Правителството на „Прогресивна България“ е скандал. Всички вие знаете какво се опита да направи правителството. Добре че като опозиция успяхме да ги накараме да се вразумят и да оттеглят това предложение, но все още е налице опасността да предложат нови законови промени, тъй като поне се зарекоха, че ще направят промени в закона по отношение на личните асистенти. А тези хора, разбирате, работят на много ниско заплащане. Това не е работа от сутрин от 9 до 5, това е денонощна работа“, коментира той.

„Прогресивна България“ с огромно мнозинство, 131 народни представители, които могат да приемат буквално всичко, и правителство, нещо, което за първи път се случва от 30 години в парламента, те управляват вече почти 6 месеца. И ако искаха да се занимават с най-големите наболели проблеми, те трябваше вече да са го сторили, трябваше да са направили сериозни стъпки, а ние чуваме и виждаме само и единствено инцидентни, епизодични действия в някаква посока, действия, които са хаотични, те не са последователни“, заяви той.

„Считам, че най-вероятно догодина ще има нови парламентарни избори“, заяви той.

Депутатът изрази съмнение и в твърденията на управляващите, че са ограничили влиянието на олигархичните зависимости: „Аз не мога да се съглася с твърдението на правителството, че олигархията е победена. По-скоро олигархията ще получи нова порция сладки пари, публични средства. За съжаление, няма да бъдат спрени кражбите на публични средства. Всичко това ще рефлектира върху останалите български граждани, които не са платили една многомилионна предизборна кампания за парламентарни избори.“

По темата за предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет Петров заяви, че няма как да бъде гарантирана независимостта на всички бъдещи членове, но могат да бъдат създадени механизми за ограничаване на зависимостите.

„Оптимист съм, че ще видим нов състав на ВСС в петък. Няма как да има гаранция дали тези, които ще бъдат избрани, ще са независими. Може само да се намали рискът. И ние затова от „Възраждане“ подкрепихме промените в Закона за съдебната власт през юни месец, ако помните, които целяха да обезпечат една по-прозрачна процедура. Имахме и свои предложения. За съжаление не беше прието предложението ни за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС в случай, когато неговите действия или поведение накърняват престижа на съдебната власт“, обясни той.

Петров защити и номинацията на „Възраждане“ за съдебната колегия на ВСС – Цвета Рангелова, като заяви, че партийната принадлежност не трябва автоматично да поставя под съмнение професионалните качества на кандидатите: „Аз не само съм политик и заместник-председател на парламентарната група на „Възраждане“ и на партията, аз съм и адвокат през последните 15 години. Аз, когато вляза в съдебна зала, трябва да съм обективен и независим и да отстоявам интересите на своя клиент. И това няма нищо общо с изповядваните от мен политически идеологии и политиките, които следвам. Дали някой е бил някога в политическа партия, за мен няма значение, ако той се е доказал на професионалното поприще, в случая като магистрат или пък юрист. Тогава следва изборът да бъде основан и гласуването да бъде основано именно на тези нравствени и професионални качества на кандидата.“

Петър Петров коментира и законопроекта на „Възраждане“ за българския език, като уточни, че неговата цел е защитата на публичната употреба на езика, а не ограничаването на чуждите езици във всички сфери.

„Нека също така да кажем, че такъв закон за българския език, дори ако питате мен, трябваше може би да му сложим заглавие не „Закон за българския език“, а „Закон за защита на публичната употреба на българския език“. Тогава може би щяхме да успокоим доста голяма част от едни хора, които се чувстват застрашени“, посочи той.

Петров настоя, че законът трябва да допуска изключения за търговски обекти, летища и други места, където използването на чужди езици е необходимо: „Идеята на този закон не е да бъде рестриктивен. Именно затова между първо и второ гласуване могат да се правят всякакви възможни предложения и да се надяваме, че, разбира се, изключенията, които ние сме предвидили за търговски обекти, за летища и за всяка една сфера, където се работи с чужденци, разбира се, там да се използва свободно и чужд език, и надписи на чужд език, и означения на чужд език.“

Вижте цялото интервю на народния представител от „Възраждане“ Петър Петров в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!