Социологът от агенция „Trend“ Димитър Ганев бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира резултатите от президентските избори, политическите последици от победата на Илияна Йотова, бъдещето на опозицията и предизвикателствата пред управлението на Румен Радев.

Според Ганев победата на Йотова ще даде краткосрочен тласък на управляващите, но най-сериозното изпитание пред тях тепърва предстои – натрупващото се социално напрежение заради цените и инфлацията.

„Това, което е опасно, тези, за които говорите протести, са протести, които имат своето партийно оцветяване. Това не са толкова опасни протести за управлението на Радев, защото той бързо може да се подпре да каже: вижте, това са всъщност моите политически опоненти, които организират протести. Това не е опасният протест. Опасният протест е друг за управлението. Опасният протест е свързан със социална насоченост. Най-големият проблем пред българите в момента са цените и инфлацията. И това е най-трудната задача пред управлението, най-голямото предизвикателство.“

Социологът очерта и периодите, в които правителството може да изпита най-сериозни затруднения. По думите му това няма да бъдат непосредствено следващите месеци, а януари и февруари, когато домакинствата традиционно усещат по-силен финансов натиск.

„Тези месеци ще се очертаят със сигурност като по-трудни за властта в социално отношение, предвид и натиска, който цените оказват върху домакинствата. (...) Януари и февруари са месеците, в които първо семейният бюджет е по-изтощен, защото са се изхарчили повече пари по време на празниците. Второ, сметките за комунални услуги са по-високи.“

Според него второто място на Андрей Гюров на първия тур, при сравнително близък резултат до този на Йотова, дава нов политически статут на ПП и ДБ.

„Втората позиция на 19 април беше за ГЕРБ. ГЕРБ фактически подариха този статут на ПП-ДБ, не издигайки кандидат и оставяйки сигурен балотаж за Андрей Гюров. (...) Основна опозиционна сила – това е нов статут за ПП-ДБ.“

„Имаме от едната страна, и това е другата последица според мен от изборите, че се оформя определена двуполюсност в България, на два полюса обаче. Единият е около „Прогресивна България“, разбира се. Другият е от конфедеративен тип, където може да намерите „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ. Ако съберете техните проценти като електорална тежест, вероятно ще получите нещо относително сходно на това, което можем да видим в „Прогресивна България“ днес.“

Социологът коментира и спада в подкрепата за управляващата формация, като предупреди да не се правят директни сравнения между резултатите от парламентарни и президентски избори. Според него част от подкрепата за Радев на парламентарния вот е била протестна и наказателна, а не трайна електорална принадлежност.

„При „Прогресивна България“ ние сме установили в „Trend“ (...) един постепенен тренд от юни месец насам на ерозия в подкрепата към „Прогресивна България“ и към правителството. Без това нещо да е довело до някаква форма на срив. Не е имало срив, имало е постепенна ерозия с по няколко процентни пункта на месец.“

Ганев посочи няколко причини за по-слабата мобилизация на избирателите на Йотова на първия тур

„Радев не се включи в кампанията. Имаше отчетлива дистанция между кампанията на Йотова и Румен Радев. (...) Второ, имаше усещане за предизвестен победител заради резултатите от изборите, които бяха три пъти по-високи и даже четири пъти по-високи на „Прогресивна България“ от ПП-ДБ и агенциите, които даваха много по-съществена преднина на Йотова пред Гюров. Това успа избирателите на „Прогресивна България“.“

По отношение на външната политика Ганев отхвърли тезата, че президентските избори са били избор между Изтока и Запада. Според него политическата линия на Радев и „Прогресивна България“ не означава геополитически завой, а по-скоро различен подход към политиките на ЕС и НАТО.

„Ако беше избор между Изтока и Запада, на балотажа трябваше да се явят Андрей Гюров с Костадин Костадинов. Костадин Костадинов е този, който заема доста по-твърда позиция относно Русия, относно войната в Украйна и неговият скептицизъм към Запада като цяло е доста по-ясен.“

Сред останалите сериозни предизвикателства пред управлението Ганев открои бюджета и избора на членове на Висшия съдебен съвет. По думите му управляващите могат да прокарат бюджета със собственото си мнозинство, но съдебната реформа ще изисква много по-сложни политически договорености.

„Проблемът беше с избора на членовете на ВСС, защото преди 4-5 месеца ГЕРБ казаха, че биха ги подкрепили. Въпросът е, че без подкрепата на някоя от двете партии – ПП или ДБ, това ще им отвори сериозен фронт.“

Социологът коментира и бъдещия президентски мандат на Илияна Йотова, като прогнозира, че нейният стил на управление вероятно ще бъде по-консенсусен и по-малко конфронтационен от този на Румен Радев.