Бившият заместник-министър на външните работи и дипломат Любомир Кючуков бе гост в „Седмицата на Дарик“, където анализира срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин, променящия се световен ред и мястото на Европейския съюз в международните отношения. Той коментира възможностите за прекратяване на войната в Украйна, опасността от ядрена ескалация, както и военните действия в Черно море.

„Тази среща трудно би могла да се нарече нова Ялта по ред причини и, от друга страна, тя беше достатъчно показателна и важна. Не може да се нарече нова Ялта, просто защото аналогиите винаги са много привлекателни, но много рядко са напълно адекватни, най-малкото защото времето и участниците са различни. В дадения случай става дума за това, че докато в Ялта се срещат трима души, които са съюзници в една война срещу общ враг и решават как по-нататък евентуалната победа да бъде отразена в едно ново политическо развитие на света, тук по-скоро става дума за съперници“, заяви Любомир Кючуков.

Според него срещата представлява важен етап в оформянето на бъдещата международна система, но не и окончателно договаряне на нов световен ред.

„Това, което в момента се случва, по-скоро говорим, както стана дума, за съперници. Това е по-скоро, бих казал, опипване на почвата за ролята и мястото на всяка една от тези държави в бъдещата конфигурация на света и освен това за самата конфигурация на бъдещия свят. Тази среща е по-скоро етап, звено в развитието на тези процеси, отколкото начало или край“, обясни дипломатът.

„Тази среща беше необходима на Владимир Путин, защото тя още веднъж показа, че Русия не е в тази изолация, за която се твърди, първо. Второ, потвърди мястото на Русия сред трите големи, независимо от това, че борбата за глобално лидерство в крайна сметка в момента е по-скоро между САЩ и Китай. Третото, което не е никак маловажно, тази среща оформи именно тази тройка, ако мога така да кажа, дори Г-3 на глобалните играчи, които по един или друг начин определят развитието на световните процеси“, коментира Кючуков.

„Европейският съюз отсъства. Той отсъства не просто географски, защото там няма място чисто географски, това е среща на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество, отсъства политически от тези разговори. И не от тези конкретни разговори, а от разговорите за бъдещето на света по принцип. Това е нашият голям проблем. Тук, когато говорим за ценности и интереси, за съжаление, от момента, в който ние като Европейски съюз се обявихме за геополитически съюз, парадоксално започнахме да губим геополитическо влияние. Защото освен всичко друго, когато се обявяваме за геополитически съюз, това означава, че ние напуснахме терена на ценностите и се прехвърлихме на терена на интересите“, заяви Кючуков.

„Има ли как да се вземе решение за Украйна без Европа на масата? Категорично не! Нито без Украйна, нито без Русия може да се вземе решение. В крайна сметка решението трябва да го вземат тези две страни в преговори помежду си. Но тук въпросът е по-широк и Европа трябва да присъства задължително, защото краят на войната в Украйна касае не само отношенията между Русия и Украйна, тя касае целия европейски континент“, подчерта дипломатът.

„Русия даде много ясен знак, че има намерение да печели тази война по военен път. Ескалация на военните действия през последните месеци, удари, включително от гледна точка на ударите по гражданската инфраструктура. Украйна я очаква изключително тежка зима. Това касае не само военните действия, това касае населението по принцип. Другото е, че Европа свърши парите. Това е проблем вече наш, когато говорим за Европа. Плюс има много силен социален натиск вече отдолу. Наблюдаваме го във всички държави, който все повече и повече се свързва с военните разходи и с падането на социалния стандарт. И четвъртото, след като минахме през Русия, Украйна и Европа, е Тръмп“, коментира Любомир Кючуков.

„Така че от тази гледна точка Европа просто не може да чака решението. От друга страна, през призмата на предстоящите избори, техните резултати поне за момента не подсказват, че те ще бъдат по-благоприятни за каузата на Украйна след време. Това е още една причина Европа да търси активно и скорошно решение. Това трябва да се случи чрез преговори. Няма друг начин. От самото начало беше ясно, че тази война... Аз твърдя, че тази война не можеше да бъде спечелена, защото не можеше да бъде загубена. От нито една от двете страни. Тоест рано или късно трябваше да се стигне до преговори. Проблемът е, че това става все по-късно“, заяви Кючуков.

„Най-тежките грешки в политиката се правят, когато политиците повярват на собствената си пропаганда. Така беше и когато Путин започна войната, очаквайки едва ли не, че ще бъде посрещнат с цветя в Киев. Така беше и когато ние обявихме война до победа - лозунг, който доста бързо оттеглихме. Това, което се случва в момента, е по-скоро война на изтощение. От тази гледна точка, безспорно, Украйна се изтощава по-бързо от Русия, най-малкото защото ресурсите на Русия са много по-големи. Говоря и за човешки, говоря и за материални ресурси. Украйна разчита на европейските ресурси, естествено, и на европейската помощ, но вече се появиха изследвания, които сочат, че във войната на изтощение между Украйна и Русия най-бързо ще се изтощи Европа“, коментира Кючуков.

Дипломатът обясни, че една от основните пречки пред евентуално споразумение е различният подход на Москва и Киев към окупираните територии.

„Това, което изглежда най-логичното и което се приема и от украинска страна, е спиране на военните действия по фронтовата линия, което вече оттук нататък очертава и една бъдеща конфигурация териториална. Но тук има една огромна разлика в подхода на двете страни, защото Русия търси юридическо узаконяване на окупацията, тоест тя търси мирен договор, който ясно да каже, че оттук нататък тези територии ще бъдат сега и завинаги нейни. Украйна, съгласявайки се на следване на линията на фронта, е по-скоро склонна да има политическо фиксиране, но това не значи юридическо признаване на окупираните територии за руски. Това е нещо коренно различно и докато в първия случай, от гледна точка на дипломацията, това би означавало мирен договор, във втория това по-скоро се вписва в примирие за спиране на огъня“, обясни Кючуков.

Дипломатът отправи и сериозно предупреждение за опасността от по-мащабен военен конфликт.

„За мен нито една война не е неизбежна. Въпросът е, че когато се влезе в спиралата на въоръжаването и на конфронтацията, една такава война може да започне дори в резултат на случаен инцидент или на провокация. Това е най-опасното. Между другото, ние сме много близо. Ние преминахме много червени линии в тази война. Говоря за света като цяло, защото виждаме, че вече се говори за ядрен конфликт като за нещо едва ли не възможно. Ядрените удари започнаха да обрастват с приемливи прилагателни – тактически, ограничени и т.н. Виждаме, че дори не точно в тази война, но във войната с Иран вече се атакуват ядрени обекти. Ние с всяко свое действие се приближаваме до такъв вариант и най-големият проблем е, че войната, преди да стане факт на терен, стана част от нашето съзнание. Тя стана приемлив, дори морално легитимен инструмент за решаване на политически спорове. И след това дойдоха тези войни, които имаме, и се боя, че същото в момента се случва и с ядрените удари“, предупреди Кючуков.

Кючуков коментира и военните действия в Черно море, като предупреди, че атаките срещу търговски кораби създават непосредствени рискове за държави извън Русия и Украйна.

„Що се отнася до Черно море, за съжаление, войната в Черно море не започна на 6 октомври, когато имаше ударени кораби край българските брегове. Само за тази година са ударени над 500, близо 600 кораба в акваторията на Черно море. Това е единствената територия, където извън териториите на Русия и Украйна се води реална война. Защото там вече не става дума за инциденти, за случайно паднали дронове. Там става дума за целенасочени действия, за търговски цели, кораби, невоенни, и става дума за кораби на трети държави“, заяви той.

По отношение на външната политика на Румен Радев Кючуков заяви, че вижда последователност в позициите му.

„Бих казал, че е последователен. Радев е достатъчно последователен в това, което заявява през цялото време. Между другото, от позициите на президент, че трябва да се търси политическо решение на този конфликт. Между другото, все повече и повече това става тенденция и в Европа. Виждаме, че Европа, след като дълго време отричаше възможността за участие в преговори, сега вече това е нашата цел - Европа да се включи в преговорите“, коментира той.

„Това, което според мен обаче е важно, е, първо, че България заявява своя позиция, че има позиция. И второто, че България ясно заяви, че няма да блокира общоевропейски позиции. Сравнението Радев-Орбан е иррелевантно. И оттам нататък България ще участва в тези формати, които прецени, и ще се присъединява към тези документи, с които смята, че е напълно съгласна“, посочи Кючуков.

Той изрази скептицизъм към формата „Коалиция на желаещите“, който според него заобикаля установените механизми за вземане на решения.

„Аз по принцип съм много скептичен към Коалицията на желаещите като формат. Коалицията на желаещите – това е средство да се заобиколят институциите и начините на вземане на решения в тях. Първата Коалиция на желаещите, която беше създадена за войната в Ирак, целта ѝ беше да се заобиколи Съветът за сигурност на ООН и неговите решения. Сегашната Коалиция на желаещите, колкото и това да изглежда странно, е да се заобиколят начините на вземане на решения в Европейския съюз и в НАТО“, заяви Любомир Кючуков пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на бившия зам.-министър на външните работи и дипломат Любомир Кючуков в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!