Разследващият журналист Николай Стайков, един от основателите на журналистическия проект „Извън ефир“, бе гост в „Седмицата на Дарик“, където коментира избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), политическото влияние върху съдебната система и възможностите за реална съдебна реформа. Той изрази предпазлив оптимизъм за част от новоизбраните членове, но предупреди, че съществува сериозен риск досегашните механизми на зависимост да бъдат запазени.
„Ако забелязвате в коментарите по темата, колкото човек или наблюдател по-дълго е наблюдавал съдебната система, толкова по-умерен оптимист е. Има оптимистични неща, сега ще се опитаме да формулираме кои са те, и също така не толкова оптимистични, които се случиха. На първо място искам да кажа, че вчерашната новина, която беше широко отразена - гласуването на парламентарните квоти, беше една оптическа илюзия. Самото показване на снимките на новоизбраните хора, в които бяха така омесени в един коктейл лица с много ясна обществена позиция по темата, които са познати на публиката, и по-скоро неизвестни хора отвътре от съдебната система, създава усещането, че това е по-скоро добре. Като се видят снимките една след друга, там има познати лица и хора, които са с определен обществен авторитет и пораждат надежди, че нещо може би ще се промени“, заяви Николай Стайков.
„Ако погледнете другите лица, които са основно по-неизвестни отвътре от съдебната система, тяхната обществена позиция е неизвестна. Това е по-скоро нормално, тъй като знаете, че в съдебната система не се поощрява много публичното говорене и изказване на мнения. Така че донякъде е нормално да не познаваме, но от друга страна има едно сериозно съмнение върху хората, които идват оттам. Самият факт, че вътре човек от системата не е изказвал публично мнение, означава може би съгласие с провежданата политика и всичко това, което се е случило, най-вече в прокуратурата. Затова тези хора, много хора, включително и аз, ги приемаме по презумпция като хора на статуквото. Това се надявам да не е така, тъй като мога да дам и обратния пример“, коментира журналистът.
Той припомни избора на Лозан Панов като пример за магистрат, чиито позиции първоначално не са били широко известни.
„Никой не знаеше неговите обществени позиции преди това. Той беше избран, както стана ясно, да извадим архивите малко, имаше едно изказване на Цацаров, тогавашният главен прокурор, който каза, че и вие, и аз, имайки предвид него и г-н Панов, сме избрани на едни такива маси с бели покривки, а не на масата на Висшия съдебен съвет, намеквайки за политическа намеса вътре, за директен политически избор. Но пък той се оказа един от неудобните хора и по-скоро от гласовете на промяната и на различното мнение вътре на масата на Висшия съдебен съвет. Така че, за да сме коректни, нека да не слагаме всички под един знаменател, само защото е неизвестен, да го пришиваме към продукт на това статукво, което свързваме с много сериозно политическо превземане на съдебната система“, посочи Стайков.
По повод предварително разпространения от ДПС списък с кандидати, който впоследствие съвпадна с избраните от парламента членове, журналистът отправи остри критики към Делян Пеевски.
„Аз бих казал, че г-н Пеевски, като един добър познавач отвътре на съдебната система, включително и на нейната непублично известна част и на нейните срамни тайни, няма проблем да събере клюките от коридорите на съдебната система, включително и може би да се комуникира с част от тях. Той се превърна, председателят на ДПС Делян Пеевски, санкционираният за корупция от пет години насам, той се превърна в най-големия, опитвам се да намеря малко по-прилична дума, използвач на статуквото в съдебната система. Аз съм се занимавал с достатъчно казуси, а и много други колеги разследващи журналисти и хора, които отразяват съдебната система, знаят за неговото влияние“, заяви Стайков.
Като пример за предполагаемо използване на съдебната система за политически натиск той посочи разследване на „Извън ефир“, свързано с промяната в позицията на Джевдет Чакъров спрямо Делян Пеевски и Ахмед Доган: „Джевдет Чакъров, който беше формалният председател на ДПС, в един момент от отявлен противник стана привърженик на Делян Пеевски и застана под прословутия герб в неговия кабинет, за да си направи снимка. Гледайте разследването, защото то директно показва как съдебната система се използва като бухалка. Открива се дело, започва натискът, събират се свидетели, изпълнена е политическата задача и след това делото изчезва. Няма го или стои някъде на трупчета, за да се използва пак, ако се наложи. Целият процес е на практика илюстрация в какво се е превърнала в момента съдебната система. Най-вече върховете й, които определят хода и тона, и цялостното настроение, кариерното издигане. Там автономия няма в съдебната система.“
Стайков определи обвиненията за нова политическа „сглобка“ при избора на ВСС като опит за отклоняване на вниманието от резултатите от гласуването.
„Става дума за чисто политически коментари, за да се заглуши истината и статистиката. Статистиката е много точна наука и много жестока в изводите си. Наистина, те гласуваха за, ако са избрани 11 души, Движението за права и свободи и ГЕРБ гласуваха на практика за осем. Тоест обвиненията за сглобка са валидни в седемдесет и няколко процента, можем да го изчислим, и за тях. Това е политическо истерично говорене. Истината е, че те не подкрепиха именно хора, чиято обществена позиция е достатъчно ясна, за да ги смятат за заплаха за статуквото, в което те са свикнали да ползват съдебната система изцяло в лична своя политическа употреба“, заяви журналистът.
Стайков припомни и скандала около ресторант „Осемте джуджета“ и бившия следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото: „Това се приемаше дълги години като някакъв мит и ние бяхме обвинявани много, допреди да се появи записът с европейския прокурор, г-жа Георгиева, която точно на диванчето в същата тази стая в ресторанта „Осемте джуджета“ беше на практика доказателство за центъра на паралелно правосъдие и на овладяването на съдебната система от едни такива политическо-криминални мрежи. В чието разплитане досега, въпреки заявките, на практика няма абсолютно никакъв прогрес.“
„Много са символите на провала на българското правосъдие. Аз преди години се занимавах, вече на никого не му е интересно делото за КТБ, но това беше най-големият корупционен скандал на миналото десетилетие. По делото КТБ на практика беше показно как в реално време в медиите излиза доказателство, доказателствен материал, който би трябвало да бъде присъединен към делото и да бъде изследван докрай. Ако помните, излизаха едни списъци с посетители, в които имаше политически лица, депутати, шефове на регулатори и така нататък, които ясно показваха, че там се е случвало нещо, освен ако не са си говорили за футбол или за нещо друго“, посочи той.
„Цялото това политическо изкривяване на воденето на подобни политически чувствителни дела, единственият орган, който може да контролира дали всичко е по закон и по устав, това беше Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него. Ние видяхме как се затваряха очите постоянно на институциите. Това си бяха тотално овладени институции с видимо политическо влияние“, заяви Стайков.
Журналистът заяви, че не очаква автоматично прекратяване на неформалните зависимости с избора на новите членове на ВСС.
„Приключваме с досегашния вид на паралелното правосъдие, на скритото правосъдие, може да го наречем, и на влиянието на тези хора, които буквално с едно обаждане или с един SMS обръщаха гласовете вътре във Висшия съдебен съвет. Ако помните прословутите примери как Висшият съдебен съвет се обръщаше по една и съща тема буквално през няколко месеца. Първо гласуваше пълна подкрепа за, ако помните, тогавашния главен прокурор господин Гешев и след няколко месеца пак така единодушно гласува да го свали, без да има някакви нови обстоятелства по темата, заради новата политическа ситуация. Тоест очаквам да се сменят хората, които пускат SMS-ите, ще се сменят със сигурност част от телефоните, които пускат SMS-ите и предизвикват въпросната промяна и командват по този начин гласуването“, каза Стайков.
Според него същинският въпрос е дали в съдебната система ще бъдат възстановени професионализмът и почтеността.
„Важното е дали ще се върне професионализмът и най-вече почтеността. Духът на правото, за който се говори в учебниците още в самото начало, духът на правото е изчезнал в момента от българската съдебна система. Думата почтеност предизвиква единствено насмешка и подигравка, защото непочтеността е това, което издига хората вътре в системата. Това, което наричаме отрицателна селекция в съдебната система, е, че от десетилетия вътре се издигат хора не за това, което са свършили като дела, а за обратното. За това, което не са свършили, и заради услугите, които са направили на своите началници, които пък са направили услуга на влиятелни хора отвън“, коментира той.
„Моите най-големи опасения са, че ще видим малко по-цветен вариант на досегашната картинка. Никога статуквото досега не е било сто процента единно. Винаги е имало двама, може би трима души във ВСС, които са били вътрешна критика, вътрешна опозиция. Те излизат, говорят по медиите, което създава едно малко изкривено впечатление, че вътре има реална опозиция и реална дискусия. Това обаче не е така. Това ви го казвам като човек, който е седял на масата на ВСС, бях повикан във връзка с едно от нашите разследвания за Мартин Божанов - Нотариуса, след неговото убийство“, разказа Стайков.
Според него първите решения на новия състав ще покажат дали действително има промяна: „Мисля, че до два или три месеца ще има вече важни решения, които да са свързани най-вече с кадрови назначения, защото това е основната работа. Или пък ако има внесени предложения за някакви процедурни промени в работата на ВСС, които по някакъв начин пречат на статуквото.“
„Моето голямо опасение е, че ще видим по-скоро един малко по-шумен и малко по-цветен вариант на това. Да има не двама-трима, а може би четирима, петима или шестима, но те са една малка част от мнозинството. Те са много далеч от мнозинството, което трябва да прокара едно решение. Мълчаливото мнозинство във ВСС досега управляваше. Нека да видим как ще се гласува. Първите гласувания най-вероятно ще покажат как се гласува“, посочи Николай Стайков.
„Политическото подчинение, което е било като норма вътре в съдебната система, на практика не е изчезвало никога. Никога не е имало, поне в рамките на поколенията, които идват и които са още живи, които са минали през нея, на практика никога не е имало един свободен период, в който да кажем: ето, духът на правото живее тук. Всъщност вътре има култура на подчинение, която никога не е била променена. И това изключително много улеснява подчиняването от политиците“, заяви Николай Стайков.
Журналистът даде положителна оценка за избора на Андрей Янкулов във ВСС, като уточни, че двамата са работили заедно в „Антикорупционния фонд“.
„Ние сме работили години наред заедно в екипа на фондация „Антикорупционен фонд“, така че аз се опитвам да запазя максимална обективност, оценявайки неговите качества, и го смятам за изключително добро попълнение във Висшия съдебен съвет. Но за да сме коректни, трябва да кажа, че сме работили заедно. Той е неприкрит противник на статуквото и мога да кажа един от най-компетентните критици. Защото, ако мога така да се изразя, хората, които идват от системата, имат леко изкривена гледна точка, защото са отвътре, а работата в една такава антикорупционна организация дава триизмерност на образа“, заяви Николай Стайков пред Божидар Русев.
Вижте цялото интервю на разследващия журналист Николай Стайков в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!