Финансистът и икономист Юлиан Войнов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира Бюджет 2027, очаквания бюджетен дефицит, нарастващите държавни разходи, увеличението на данъците и осигуровките и липсата на съществени структурни реформи. Според него финансовата рамка е изградена върху прекалено оптимистични прогнози за приходите и икономическия растеж, докато държавата продължава да увеличава разходите си, без да решава основните проблеми на публичните финанси.

„Основните реформи трябва да се видят в разходната част, не в приходната. За съжаление, виждаме точно обратното.“

По думите на Войнов основният проблем на бюджета не е само размерът на дефицита, а структурата на държавните разходи и липсата на достатъчно убедителни мерки за тяхното ограничаване. Той изрази съмнение, че планираните съкращения ще бъдат изпълнени, а очакваните допълнителни приходи ще бъдат събрани в заложения размер.

„Бюджетът е направен на ръба. От една страна, е много спорно дали ще бъдат съкратени тези разходи, за които става въпрос. От друга страна, е много спорно дали ще бъдат получени приходите, които са заложени, защото там има прекалено голям оптимизъм. Аз лично съм изключително скептичен, че изобщо половината от тези допълнителни приходи ще бъдат събрани.“

Икономистът постави под съмнение и реалистичността на макроикономическите прогнози, включително очакванията за увеличение на износа при продължаващ спад на промишленото производство и значително забавяне на растежа на вноса. Според него подобни допускания поставят под въпрос надеждността на цялата бюджетна рамка.

Войнов предупреди, че продължаващото увеличаване на разходите и натрупването на държавен дълг могат да доведат до все по-сериозен натиск върху публичните финанси, особено ако икономическият растеж се окаже по-слаб от очакваното.

„Най-големият проблем всъщност не е чак толкова, че няма да спазим планираните задължения по отношение на разходната част и бюджетния дефицит. Най-неприятната част е, че ние ще продължим да увеличаваме дълга си.“

Според Войнов устойчивото решение не е в непрекъснатото увеличаване на заплатите, пенсиите и социалните плащания, а в подобряването на условията за бизнес, повишаването на производителността и насърчаването на инвестициите в иновации и технологии.

Той обърна внимание и на проблемите пред българската индустрия, голяма част от която е концентрирана в производства с ниска добавена стойност. Увеличаването на разходите за труд без съответно повишаване на производителността според него създава риск от загуба на конкурентоспособност и закриване на предприятия.

„Ако търсим нещо, което трябва да се направи в България по отношение на бюджетната политика, то не е непрекъснато да се увеличават заплати, пенсии, доходи и т.н. Няма лошо да се увеличават, но според мен основната цел, която трябва да преследва бюджетната политика, е да се облекчи бизнес средата, да се подготвя работна ръка в страната, която да привлича инвестиции, да се развиват високотехнологичните производства и да се набележат облекчения, включително данъчни, по отношение на инвестициите в иновации, автоматизация и роботизация. Защото, ако не направим това, а се съсредоточаваме само в разходната част – да подпомагаме социално слабите и по-бедните хора в държавата – нещата няма да се променят кой знае колко драстично, каквито и мерки в разходната част да се предприемат.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!