Певицата Мона направи едно от най-личните си признания в ефира на „Животът по действителен случай“, където гостува на Алекс Сърчаджиева. Изпълнителката разказа за труден период от живота си, за битката с хранително разстройство и за музиката, която се превърнала в начин да изрази емоциите, за които дълго време не е намирала смелост да говори.

Пред водещата Мона сподели, че днес вече се гордее с албума си „Жива“, въпреки че първоначално срещнал известна доза отхвърляне. Певицата призна, че е изключително емоционална и често плаче, докато пише музика. В личния си дневник пък записва сънищата си, мислите и всичко, което я вълнува. Тя описа себе си като човек, който се раздава много за семейството и близките си, но призна и че все още не е открила любовта, която търси.

Разговорът обаче придоби съвсем различен емоционален заряд, когато Алекс Сърчаджиева я попита за песента „Слънчице“. В този момент настроението на Мона рязко се промени, а певицата трудно успяваше да сдържи сълзите си. Причината е, че зад тази песен стои един от най-тежките периоди в живота ѝ, преживян преди около три-четири години.

Тогава тя изгубила връзка със себе си и вече не била онова слънчево момиче, с което хората я познават. По думите ѝ това било време, в което се сблъскала със собствените си „дяволи“ и трябвало да премине през изпитание, за което дълго не е говорила публично.

Мона разкри, че в основата на този период стояло тежко хранително разстройство, започнало още в 12-и клас. Първоначално искала просто да влезе във форма за бала си, защото се възприемала като по-пухкава. Започнала да спазва диета и да тренира, но постепенно изгубила контрол над ситуацията. В един момент апетитът ѝ изчезнал, а желанието да промени външния си вид се превърнало в сериозен проблем.

Още по-трудно за нея било усещането, че няма от кого да почерпи надежда. Примерите, които срещала в публичното пространство, я карали да вярва, че човек никога не може напълно да се възстанови от подобно състояние. Около нея нямало хора, които да са преминали през същото и след това да са се върнали към нормалния си живот.

Постепенно Мона започнала да търси информация, да чете книги и да разбира по-добре връзката между храненето и психическото състояние на човек. В този труден момент огромна опора за нея се оказали семейството и приятелите ѝ, които не я изоставили.

Особено място в историята ѝ заема майка ѝ. Именно на нея е посветена първата авторска песен на Мона – „Жива“. С нея певицата искала да отправи лично послание към жената, която е била до нея в най-трудните моменти, и да ѝ каже, че е успяла да премине през изпитанието и отново е намерила себе си.

„Никога не съм имала смелостта на глас да призная нещо толкова лично“, сподели Мона пред Алекс Сърчаджиева.

С признанието си певицата показа и една различна страна от себе си, далеч от сцената и музикалните проекти. Зад песните ѝ стоят преживявания, които не винаги се виждат от публиката, а понякога именно музиката се оказва единственият начин те да бъдат разказани.