За трета поредна година област Сливен е регионът с най-голям общ коефициент на плодовитост в континенталната част на Европейския съюз, пише Darik Business Review.

Това показват най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани официално за 2024 г.

Сливен и Ямбол начело в Европа

Общият коефициент на плодовитост в област Сливен, който прогнозира средния брой деца, които една жена би родила през фертилния си период (15-49 години), се запазва на ниво от 2.58 живородени деца. Тази стойност е достигната през предходната 2023 г. и утвърждава региона като лидер.

Веднага след Сливен, на второ място по плодовитост в континенталната част на ЕС, отново се нарежда друга българска област – Ямбол, с коефициент от 2.42 живородени деца на жена.

В целия Европейски съюз през 2024 г. по-високи стойности са отчетени единствено във френските отвъдморски територии Майот (3.51) и Френска Гвиана (3.10).

Според актуализираната стратегия за демографско развитие на България, теоретичният минимум за просто възпроизводство на населението е 2.1 живородени деца от една жена, посочва БТА.

Данните на Евростат показват, че на национално ниво единствено областите Сливен и Ямбол надхвърлят този праг през 2023 и 2024 г.

В исторически план Сливен заема челната позиция сред областите в континентален ЕС и през 2022 и 2023 г., докато през 2020 и 2021 г. първото място е принадлежало на румънския окръг Васлуй.

България остава лидер в ЕС въпреки общия спад

Въпреки че общият коефициент на плодовитост за България бележи спад от 1.81 през 2023 г. до 1.72 през 2024 г., страната ни остава държавата с най-висок показател в целия Европейски съюз за трета поредна година (2022, 2023 и 2024 г.). Стойността от 1.81 през миналата година беше рекордна за страната от 1990 г. насам.

На този фон тенденцията в ЕС е към сериозен спад. Средният коефициент на плодовитост за съюза е спаднал до 1.34 живородени деца на жена през 2024 г., в сравнение с 1.38 през 2023 г.

Това е най-ниското регистрирано равнище от 2001 г., откогато се води статистика за целия ЕС. През последните две десетилетия показателят трайно се задържа под прага за естествено възпроизводство, варирайки между 1.34 и 1.57.

Регионални различия в страната и в Европа

В България има и други области със стойности, близки до прага за възпроизводство. През 2024 г. с общ коефициент на плодовитост над 2.0 са били още областите Ловеч (2.07 деца) и Пазарджик (2.01 деца).

В същото време на другия полюс са регионите с най-ниска раждаемост у нас. Това са:

  • Област Перник (1.39 живородени деца на жена)
  • Област София – столица (1.47 живородени деца на жена)
  • Област Разград (1.48 живородени деца на жена)
  • Област Кърджали (1.50 живородени деца на жена)

В по-широк европейски контекст, от общо 1165 региона в ЕС, за които има данни, 61.3% отчитат коефициент над средния за съюза.

Региони с висок коефициент (над 1.75) се наблюдават в 14 области във Франция и България, 6 в Германия и по-малко в Словения, Унгария, Нидерландия и Румъния.

Най-ниските стойности на плодовитост в ЕС са концентрирани в Испания (особено в северозападната част и на островите) и в голяма част от Италия (остров Сардиния).

В 16 испански и 7 полски региона са регистрирани коефициенти под 1.00 живородено дете на жена.