Вълна от протести бушува из Европа. Протестират стотици хиляди във Франция, Италия, Белгия, Испания, Португалия, Албания…

Това не е един общ европейски протест, защото всяка държава е със своите специфики, но като цяло може да се сложат под един общ знаменател - недоволство, прераснало в непоносимост към властта и институциите. Доверието е скъсано. Във Франция вълната започва с искания на учениците, но се превръща в погром за множество градове из страната.Първо ни беше съобщено, че на улицата са учениците заради лошите условия, претъпкани класни стаи и липса на учители. Дотук добре. Само че какво да кажем, когато видим т.нар. жадни за знание ученици да палят и рушат училища? Очевидно не го правят, за да учат там по-добре някой ден….

На 17 октомври беше подпалена 143-годишната емблематична сграда на кметството в град Лимож. Поразих се когато чух на един от записите как глас на млада французойка тържествува при вида на падащата в пламъци красива часовникова кула. Гореше миналото на Франция, традицията, културата, а те ликуваха. Имаше и други случаи на погроми над обществени сгради. В кметството в Марсилия вандали също нахлуха.  

Някои коментираха - “така изглежда истинската революция - не като у нас, французите винаги са били такива”. Така е, обаче когато протестът се превърне в насилие, той подарява на властта възможността да говори единствено за хаоса и нуждата от ред, вместо за причините за недоволството.

Видяхме разбити магазини, ограбени по брутален начин от блъскащи се маскирани хора, но пък в някои клипове в социалните мрежи видяхме как в някои хранителни магазини щандовете с шунка - по някаква причина бяха останали почти непокътнати…. За сметка на други продукти. 

Разбира се - всичко това не бива да засенчва темите, до които се разшириха протестите в Западна Европа. В новините и социалните мрежи, както винаги, се разпространяват повече бруталните кадри на насилие и безредие. Само че не бива да забравяме защо се протестира - не само заради образованието, но и заради  покачващата се цена на живота, публичните услуги, намаляващата покупателна способност на хората. Мисля, че в тези проблем можем да се разпознаем и ние - българите. 

И тук мисля, че стигаме до основата на явлението из цяла Европа - става въпрос за невъзможността да се живее нормално - така както мнозинството досега мислеше, че му се полага.  Общата причина за протестите, ако се отдръпнем много назад, е криза на доверието - тоталното скъсване на връзката управляващ елит-управляван народ. А в демокрацията уж би трябвало да се чува и зачита гласът на хората. 

Ако приближим лупата обаче към хаоса във Франция - засенчил исканията на първоначалния протест - ще видим нещо много плашещо, което елитите все още не смеят да назоват. Това е крахът на либералната политика, конкретно в сферата на безразсъдното допускане на имигранти в западните европейски държави и същевременното помпане на средства - не в помощ на националните икономики, така че хората да могат да живеят по-добре, а в помощ на продължаването на чужда война. 

Важно е да подчертаем, че Франция не е сама. 

В Италия през уикенда имаше сблъсъци в Милано, а преди това и в други градове. Причините за недоволството отново са поскъпването на живота и публичните услуги. 
В Белгия десетки хиляди излязоха на улицата срещу бюджетните съкращения. Към синдикатите се присъединиха студенти, а стачката засегна транспорт, училища и въздушни полети. И там радикални групи се сблъскаха с полицията. 

В Испания жилищната криза изкара хиляди на улицата и доведе до протестни лагери в Мадрид и други градове. Парламентът отхвърли част от мерките на правителството, синдикатите обявиха обща стачка, а политическата криза вече доведе до обявени предсрочни избори. 
В Албания десетки хиляди студенти протестират срещу цената и състоянието на образованието, липсата на перспектива и корупцията. Част от протеста прерасна в тежко насилие. Беше подпалено Министерството на образованието и банкови клонове, а протестът се превърна в най-сериозния изблик на недоволство срещу управлението на премиера Еди Рама след четвъртия му мандат. 

Много е важно да не вадим проблема с миграцията от цялостната картина. На дневен ред след стремглавото приемане на мигранти от цял свят идва въпросът какъв е капацитетът на европейските държави? Колко хора може да обслужат здравните системи? Колко деца може да поеме едно училище? Колко жилища има? Колко социални услуги?  Полицаи? Колко хора може едно общество истински да интегрира? Колко от тях въобще желаят да се интегрират?

Европа тежко сгреши, когато превърна част от този разговор от управленски в морален. Защото въпросът "колко можем да приемем?" не е непременно въпрос, насочен срещу група хора. Той е въпрос за числата и капацитета. С други думи - за реалността и това каква искаме да бъде Европа и как да живеем в нея. 

И след всичко това искам да ви заведа на едно последно място в Европа. Швеция. Тази пролет там се проведе Aurora 26 - най-голямото военно учение на страната за годината. Около 18 000 военнослужещи от 13 държави участваха в него. Швеция тренираше как ще действа при бързо възникнала сериозна военна заплаха като част от НАТО.  Дотук - стандартно военно учение.

Но един елемент от Aurora 26 е особен. За първи път от 50-те години насам  шведските власти упражниха т.нар. военна погребална служба.  На едно поле северно от Стокхолм бяха подготвени 500 фиктивно загинали военнослужещи - шведски, съюзнически и противникови.

В учението участваха армията, Шведската църква, данъчната администрация и представители на наборната военна служба. Задачата беше да бъде упражнено как при война се идентифицират, регистрират и временно погребват голям брой загинали. Според някои медийни издания дори е била инсценирана и съответната миризма от чувалите на “фиктивно загиналите ”.  

…. Наистина, на фона на всичко, което се случва, е  поразителна забележителната административна и практическа прецизност на шведската държава при подготовката за една въображаема бъдеща катастрофа…. А през това време според данни на Евростат и международни криминологични проучвания Швеция и Франция водят класацията по брой изнасилвания в Европа. Защо - всеки от вас може да си отговори сам.

На финала само искам да попитам - дали Европа не стана много добра в това да се подготвя за кризата, която хипотетично ще дойде утре, докато все по-трудно управлява кризата, която вече я тресе?

Това беше моят ВТОРИ ПРОЧИТ.