Век от рождението на скулптора Петко Мичев: РИМ-Враца и ГХГ-Мездра представиха вълнуваща юбилейна изложба

Малката зала на Регионалния исторически музей във Враца стана домакин на забележителна юбилейна изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на големия наш скулптор Петко Мичев (1926–2003).

Експозицията е плод на съвместна инициатива между музея в областния център и Градската художествена галерия в Мездра.

На официалното откриване присъстваха синът на твореца Тихомир Маджарски, неговата племенница, уредникът на мездренската галерия Светла Дамяновска, почитатели на изкуството и ученици от СУ „Отец Паисий“ – Враца.

Вълнуващ момент от събитието бе четенето на спомени от съпругата на скулптора – Йонка Мичева. Разказът върна присъстващите към скромния живот на семейството, отглеждането на двамата им синове Емил и Тихомир и първите творчески опити на Мичев, правени в пещерата „Пещ“.

Юбилейната сбирка предлага на публиката дълбок поглед върху творческия път на майстора на длетото и включва:

20 пластики от дърво и гипс от фонда на художествената галерия във Враца.

10 документални табла със снимки на скулптури, рисунки, биографични данни и лични фотографии, предоставени от ГХГ – Мездра.

Роден през 1926 г. в мездренското село Старо село, Петко Мичев прави неочакван за времето си избор. Веднага след дипломирането си в Художествената академия в София през 1954 г., той загърбва столицата и се прибира на село. Приживе майсторът споделя: „В София не бих могъл да създам всичко това, което съм направил тук. Цял живот щях да търся из жълтите павета голата истина“.

В продължение на половин век той твори в своето ателие на село, превръщайки трудното за обработка, но „топло“ акациево дърво в изящни форми. Творбите му се раждат първо от грубата сила на секирата, за да стигнат до финия детайл на длетото.

В експозицията се открояват ранните произведения „Двадесетгодишният“, „Съвременник“, „Исай Ваклинов“ и „Майката на Христо Ботев“.

Посетителите могат да се докоснат до неговите нежни селски мадони със загадъчни усмивки в пластиките „Българка“, „Момиче“ и „Възрожденка“, както и до силно емоционалните „Възпоменание“ и „Тревога“. Изложени са и образи на национални светила като Ботев, Софроний Врачански, Хаджи Димитър и Пеньо Пенев.

Любопитен акцент е, че последните творби на Петко Мичев са оставени без имена – съзнателно решение на автора, с което той дава право на зрителите сами да открият тяхното скрито послание.

Петко Мичев остава в историята с над 20 общи изложби в България и чужбина (Франция, Япония, Русия) и 8 самостоятелни изяви.

Негово дело са емблематични монументи в Северозапада и страната, сред които бюст-паметникът на Максим Горки в Мездра, бронзовият релеф на Дико Илиев в Оряхово, фигурата „Младост“ в Плевен и скулптурата „Очакване“ в Бяла Слатина.