Разходите за заплати в публичния сектор са нараснали повече от два пъти за пет години, като увеличението им изпреварва както ръста на данъчните приходи, така и развитието на икономиката. Това е един от основните изводи в одит на Сметната палата за управлението на публичните финанси в периода от 2020 г. до средата на 2026 г.

Проверката, възложена от Народното събрание, обхваща Министерството на финансите и ефекта от законодателните промени върху държавния бюджет. Според одиторите постоянното увеличаване на разходите за персонал създава траен натиск върху публичните финанси, ограничава средствата за инвестиции и налага поемането на нов държавен дълг.

От 11,3 млрд. лева през 2020 г. разходите за възнаграждения достигат 24,3 млрд. лева през 2025 г. Това представлява увеличение със 114% - значително повече от ръста на данъчните приходи, който за същия период е 88,8%.

Делът на разходите за персонал спрямо брутния вътрешен продукт също се увеличава – от 9,40% на 10,73%. Само през 2024 и 2025 г. възнагражденията са нараснали съответно с 14,50% и 16,22% при инфлация от 2,6% и 3,5%.

Над 90,7% от увеличението на разходите за заплати е съсредоточено в 11 ведомства. Повече от 60% от ръста е в сектор „Отбрана и сигурност“, основно в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. При магистратите увеличението достига 79,66%, или допълнителни 551,6 млн. лева.

Одитът установява и увеличаване на числеността на персонала на фона на намаляващо население. Докато населението на страната се е свило със 7,13%, щатните бройки на 1000 жители са нараснали от 24,70 на 28,32.

Заетите длъжности при първостепенните разпоредители с бюджет се увеличават с 11 835, или 10%, до 129 819. В общините ръстът е с 25 466 души, или 12,3%, до 232 367. Проверяващите посочват и практиката незаетите щатни бройки, чийто дял варира между 5,25% и 7,66%, да се използват за натрупване на икономии, които впоследствие се насочват към увеличаване на индивидуални заплати и бонуси.

В същото време приходите от данъци и осигуровки, които осигуряват над 80% от общите бюджетни постъпления, не успяват да компенсират нарастващите разходи за персонал.

Неданъчните приходи също се увеличават значително - от 5,8 млрд. лева през 2020 г. до 11,9 млрд. лева през 2025 г., или със 105,5%. Според Сметната палата обаче голяма част от тези постъпления зависят от еднократни плащания, включително дивиденти от държавни предприятия, и не могат да се разглеждат като сигурен източник на средства за постоянно растящите бюджетни разходи.

Друг сериозен проблем е недостатъчното изпълнение на планираните инвестиции. Въпреки че капиталовите разходи са се увеличили от 5 млрд. лева през 2020 г. до 11,5 млрд. лева през 2025 г., средно се реализират едва 78,1% от предвидените средства.

Инвестициите представляват между 7% и 12,9% от разходите по Консолидираната фискална програма, без вноската за Европейския съюз. Останалите между 87% и 93% се използват за текущи нужди. При общините капиталовите разходи нарастват близо три пъти – от 824 млн. лева до 2,3 млрд. лева. Одиторите обаче установяват, че инвестиционната програма за общински проекти през 2024 и 2025 г. не е била финансово обезпечена, което е довело до натрупване на неразплатени задължения.

На този фон бюджетният дефицит почти се удвоява. От 3,5 млрд. лева през 2020 г. той достига 6,8 млрд. лева в края на 2025 г. – увеличение с 93,3%, или 3,3 млрд. лева.

След временно понижение до 1,3 млрд. лева през 2022 г., когато инфлацията води до по-бърз ръст на приходите, дефицитът отново започва да се увеличава. През 2023 г. достига 5,6 млрд. лева, а през 2025 г. – 6,8 млрд. лева. За покриването на недостига държавата все по-често прибягва до нови заеми. Държавният дълг нараства от 14,06 млрд. евро през 2020 г. до 31,43 млрд. евро през 2025 г. Очакванията, посочени в одита, са през 2026 г. той да достигне 37,7 млрд. евро.

Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт се увеличава от 22,5% през 2022 г. до 29,9% през 2025 г., като прогнозата за 2026 г. е 31,3%. Успоредно с това расте и цената на обслужването на задълженията. Разходите за обслужване на държавния дълг се увеличават над два пъти и половина – от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г.

Сметната палата предупреждава и за допълнителен риск през следващите години. В рамките на десетилетие предстои да бъдат рефинансирани над 12 млрд. евро стари задължения, поети при лихви от 1–2%. Замяната им с нови заеми при по-високи лихвени проценти може допълнително да увеличи разходите за държавния дълг.

Основният извод на одиторите е, че държавата все по-често използва заемни средства за покриване на текущи разходи, вместо за инвестиции, които биха подпомогнали икономическия растеж.

Според Сметната палата запазването на тази тенденция създава риск за дългосрочната финансова стабилност на страната. Институцията препоръчва навременни мерки за ограничаване на бюджетния дефицит чрез намаляване на разходите и/или увеличаване на данъчните приходи, съчетани с политики за стимулиране на икономиката.