Проф. Борислава Танева се завръща на сцената на Симфониета Враца – мястото, откъдето започва нейният професионален път през 80-те години

В специалния концерт „Поколения“, проф. Борислава Танева  ще изсвири Втория концерт за пиано и оркестър, написан от нейния баща – големия български композитор Александър Танев.  Прочувствена изповед, изпълнена с мъдрост и интимни мисли, която звучи отново на сцена след 34 години.

Духовната нишка продължава с премиерните произведения на самата Борислава Танева, които ще бъдат изпълнени от нейните най-успешни бивши студентки: Инес Симеонова и клавирното дуо „Атмосфери“.

Под палката на гръцкия маестро Милтос Логиади, младият и мотивиран състав на Симфониета Враца ще ви преведе през една незабравима музикална вечер.

Вечерта ще бъде озарена и от световната премиера на най-новата творба на Борислава Танева – „Море на спокойствието“, поверена на клавирно дуо „Атмосфери“, както и пиесата „Musica ad libitum“ със солист Инес Симеонова.

Насладете се на гигантската енергия на обновения оркестър под диригентството на световноизвестния Милтос Логиади.

Ето какво разказа проф. Борислава Танева пред журналисти за  гостуването си като солист на Врачанския оркестър: - чуйте в прикачения звуков файл:

"Ами, разкошни са./ става дума за Симфониета Враца/. Не знам дали знаете, но това е моето първо работно място.

През 80-те години на миналия век, аз тук започнах да работя като пианист в оркестъра. Беше по времето на Радосвета Бояджиева. После се видях  тук и с Веселин Байчев и така нататък.

Но тук се научихте много неща. Точно тази толерантност... Защото тогава бях свирила само с оркестър като солист, т.е. нали влизаш от друго място, защото ти си нещо като цар, не е така въобще.

Но когато седиш от другата страна и допринасяш за общия звук, за общата енергия, това е съвсем друг процес. Научих се да броя паузи. Пианисти обикновенно нали свират непрекъснато. Светът е техен. Ма не е така. Не знаеш кога да замълчиш.

И още много интересни неща. Идвах тук да свиря много пъти като солист. Може би имаше едни трудни години. Факт е, не е само мое мнение, че откъдето дойде Христо Павлов, нещата рязко се промениха. И Христо, когато за първи път ме поканиу се опитах деликатно да откажа..., след като вече беше станал директор. Но той каза, ела, ела да видиш какво е станало. И действително, разликата е гигантска.

Енергията, която има тук на сцената, когато свириш с тях, е абсолютно... Как да кажа... Изключително готина, защото това са млади хора и това се усеща изключително добре.

И млади, активни, мотивирани да работят. Явно тук им харесва, след като аз знам от Христо, че някои са останали с години и са се заселилитук. Враца е много хубаво, много красиво място. И всъщност, когато работиш, в крайна сметка, дали има значение точно къде се намираш.

Където и да си,  пак  е на един час от Виена? Голяма работа. Така е.

Концерта на баща ми , който ще изсвира във Враца е написан през 1992 г. Това е последното му голямо произведение за голям симфоничен оркестър и инструмент.

Това му е всъщност втория концерт за пиано и оркестър. Много интересно. Аз живеех в Гърция тогава, /От 90-та до 93-та година бях в Солун/.

И когато той го написа, нали се знаеше, че аз ще го изсвиря и ми изпращат нотите да си ги уча в Солун, защото аз живеех там. И всъщност първо е запрозвучал там, защото оркестрантите  много след солиста винаги започват да виждат нотите. И много ми е, как да кажа...

Много ми е мило, че се връщам за 34 години всъщност в града, където съм го просвирала за първи път, след две седмици го свиря там.:Концертът в Солун е на 13 ноември/.

Ами, това е последното му, да, както казах, крупно произведение.  Да, живописно е, енергично е, но... Има едни такива много тъжни... Не тъжни в смисъл на кахъра, в смисъл на разбиране на някакви неща, които не си могъл да промениш. Казах, едно примирение в този смисъл, една мъдрост в тъгата и спокойствие всъщност в моите личните моменти, защото аз имам сега... Някога ги изсвирихме, но аз имам моменти, които съм сама и точно те са такива кротки, много интимни, много може би затова, нали, и няма и оркестър, чисто драматургично, ти оставаш с твоите мисли и в твоят си балон, с твоята си енергия.

И когато ти си на чисто и насаме със себе си, и имаш време да си чуеш мислите и да си кажеш, нали, това е, това е... Много ми е и много емоционално, защото едно е да свира Моцарт или Равел или Шнитке, друго е да свиря баща си, нали, съвсем друга е емоцията.

Няма как да не е така.

Относно моите произведения- те са две.

Едното е писано преди 4-5 години, това е по поръчка на Софийската филхармония. Аз трябваше да го извиря, не аз, Лили Бояджиева, тя е прекрасна наша пианистка, която живее в Франция и трябваше да го извири на 8 март 20-та година. А това беше първият ден, в който заради COVID затвориха театрите.

Имахме включително генерална репетиция, след което се обедиха от Филхармонията и казаха Затваряме!

 Той нямаше своята премиера в зала. Трябваше и чака много дълго време. Аз всъщност мисля, че миналата година или по-миналалата го извирих с филхармонията, 4-5 години чаках да дойде пак този момент.

Дойде, слава богу, извирих го с Урош Лайовиц. Няма нужда да го представям аз точно. Изключително име в диригентския свят.

Сега ще бъде изпълнена от Ина Сименова, която беше в моя клас в академията и в момента вече е колега, в нашата катедра в СМА. Аз съм  много щастлива за това нейно развитие. Прекрасен пианист.

Ако дойдете на концерта, ще я чуете.

 Другото произведение е написано по поръчка на Симфонията Враца. Написах нещо за 4 ръце. Не са 2 пиана, на едно пиано, на една клавиатура 4 ръце. Клавирно до "Атмосфери" ще го изпълни.  Това са пак други мои две студентки./б.р. те са гостували на Симфониета Враца преди година/

 Мила Михова и Александра Дичева, които са клавирно до "Атмосфери". Не само според мен, са една от най-успешните клавирни двойки в съвременния музикален живот на България. Двете също са на работа в НМА, с което искам да покажа, че техните качества са твърде високи и добре оценени.

Александра е в вокалния факултет и се занимава с камерно пеене. А Мила е в композиторски и диригентски факултет.  Работи с маестро Григор Паликаров и също помага на мене в клавирна катедра като моя асистентка. И са прекрасни. И сега за първи път това ще бъде световната примера на творбата Mare Tranquillitatis- Морето на спокойствието.

.Припомням пълната програма за концерта тази вечер:

Н. Скалкотас – 5 гръцки танца (премиера за Бълграия);

Б. Танева – „Море на спокойствието“ (световна премиера)*;

К. Дебюси – „Следобедът на един фавн“;

Б. Танева – „Musica ad libitum“ (премиера за гр. Враца);

А. Танев – Концерт № 2 за пиано и оркестър (премиера за гр. Враца)* творбата е написана по поръчка на Симфониета Враца

Билети: на касата в Билетен център „Гъбката“

Тел.: 0895 702 624, 0876 113 545