Какво означава да пораснеш и кога човек започва да изгражда по-добра версия на себе си? Това са част от въпросите, които Стас Озунов поставя в дебютната си книга „От дете, мъж“ с подзаглавие „Неудобната истина за това как да пораснеш“. Освен че пише книгата, той сам организира и нейното издаване, като превръща една лична идея в реален проект, който иска да достигне до повече хора.
Стас живее, учи и работи в София, а професионално се занимава с програмиране и създаване на сайтове. Писането обаче му дава нещо различно от ежедневните задачи – възможност да изразява собствените си мисли и да създава нещо, без постоянно да се съобразява с чуждото мнение.
Идеята за книгата се ражда постепенно, а изборът на заглавие се оказва по-труден, отколкото изглежда. „От дете, мъж“ е името, което Стас избира още в самото начало, когато започва да записва темите, за които иска да пише. Впоследствие получава съвети, че заглавието е твърде общо и не подсказва достатъчно ясно съдържанието. Така се появява и подзаглавието, което допълва първоначалната идея.
„Още от самото начало исках така да се казва книгата. „От дете, мъж“. Така бях си го кръстил в Word файла ми, в който започвах да пиша“, разказва авторът.
Но книгата не е просто разказ за порастването. В нея Стас използва различни истории, теми и лични гледни точки, за да постави въпроси за самопознанието, целите и отговорността към самия себе си. Една от основните идеи е представена и чрез корицата, която също има своето послание.
Авторът обръща внимание на безименния пръст единствения, чието название не е свързано с конкретно име като останалите. Именно от тази особеност идва и символиката, която той влага в книгата.
„Целта ми беше да обясня кратко, всъщност с цяла книга, че това да си безименният пръст не означава, че си никой“, споделя Стас.
Според него човек трябва сам да изгради своето място, като започне от себе си, поставя си цели и последователно работи за тяхното постигане. Това е и една от водещите идеи в „От дете, мъж“, как да се превърнем в по-добра версия на самите себе си, без да очакваме, че промяната ще се случи от само себе си.
Стас определя книгата като своеобразна психология на мъжкото израстване, но читателите му показват, че темите в нея не засягат единствено мъжете. Сред хората, които посягат към дебютното му издание, има и много жени, а част от най-положителните отзиви са свързани именно с главите, посветени на отношенията между половете.
„Имам доста жени читатели, които, между другото, са доста впечатлени. Имам и доста позитивна обратна връзка, което доста ме мотивира да продължавам да го правя“, разказва той.
Интересното е, че писането не е било предварително начертаната цел в живота му. Книгата се появява по-скоро като лично занимание, което му позволява да се откъсне от ежедневието и да се потопи в собствените си идеи. За него е важно не само крайният резултат да бъде добър, но и самият процес да носи удовлетворение.
„Исках да бъде нещо, което да ми прави удоволствие, без да ми пука мнението на хората, колко време ще ми отнеме, колко добре ще стане“, признава Стас.
Работата по книгата продължава две години. През това време той развива идеите си, подрежда темите и постепенно оформя текста, без да е сигурен дали някога ще го публикува. В един момент дори си казва, че може би книгата никога няма да стигне до читателите. В крайна сметка обаче решава да направи следващата крачка.
Издаването се оказва ново предизвикателство. Вместо да разчита изцяло на издателство, Стас избира сам да организира процеса, от подготовката на текста до необходимите документи и останалите стъпки, свързани с публикуването. Решението му е продиктувано най-вече от желанието книгата да съществува и да достигне до хората, за които би била интересна.
„Целта ми е да стигна до повече хора, но не бих казал, че е от финансова гледна точка“, обяснява авторът.
Той не крие, че самостоятелното издаване изисква време, средства и много работа. Освен създаването на самата книга трябва да се помисли и за нейното разпространение и реклама. Това не е вариант, който всеки може да си позволи, но Стас предварително е наясно с риска, който поема.
„Това не ми е за правене на пари. Просто искам да съществува, защото знам, че ме удовлетворява да я виждам всеки ден пред мен“, споделя той.
И може би именно в това се крие най-интересната част от историята му. В свят, в който често измерваме успеха с резултати, популярност и финансова изгода, Стас избира да започне от нещо лично – идея, която иска да сподели с останалите. За него самият факт, че е успял да превърне написаното в истинска книга, е достатъчна причина да продължи.
„От дете, мъж“ е дебютният му опит да говори открито за израстването, личните цели и усилията, които стоят зад промяната. А дали посланията му ще открият място у всеки читател, зависи от срещата между неговите истории и личния опит на хората, които ще разлистят страниците.
Чуйте повече за идеята зад „От дете, мъж“, предизвикателствата пред младите автори в България и пътя от първата идея до издаването на една книга в цялото интервю в „Мечтани дестинации“!
Още по темата
- Пътувах, мечтаех, преживях: историите зад инстаграм и реалити предаванията - Анастасия Хаджиева
- „16 месеца сам из Америките“: Даниел разкри колко му струва да обиколи света и кое място открадна сърцето му
- Луиза разкри коя е една от най-подценяваните страни в света: „Пълен шок и за мен“
- „Бригадата беше мечта още от гимназията“: Ева разказва за пътя си до Калифорния