Науката и бизнесът обединяват усилия, за да направят съвременните технологии по-достъпни за българските животновъди. Аграрен университет - Пловдив и „Обединена млечна компания“ поставиха началото на съвместна инициатива, насочена към обмен на знания, международен опит и практически решения за развитието на млечния сектор.

Първото събитие в рамките на проекта бе специализиран семинар, посветен на генотипирането на млечни говеда и геномната селекция - метод, който използва геномни данни за по-ранна и по-прецизна прогноза на развъдната стойност на животните. В срещата участваха фермери от различни региони на страната, представители на академичната общност и международни експерти.

Основен въпрос в дискусията бе как новите технологии могат да помогнат на животновъдите да вземат по-информирани решения при отбора на животни и да развиват стопанствата си ефективно.

Геномната селекция позволява по-ранни решения

Юра Пеков, главен оперативен директор на нидерландската платформа за геномен анализ Breedi, представи международния опит в използването на геномен анализ за прогнозиране на млечната продуктивност при кравите.

Докато традиционните методи за селекция по фенотип дават едва 15-20% надеждност на прогнозата, съчетаването на родословие, фенотип и геномни данни повишава до 70-80% прецизността при ключовите показатели. Това дава възможност на животновъдите да идентифицират по-рано перспективните животни, да планират по-ефективно развъдната дейност и да вземат решения, основани на допълнителна обективна информация.

Пеков представи и резултати от ферма, в която животните, отбрани въз основа на геномната им оценка за възпроизводство на стадото, впоследствие са постигнали по-висока млечна продуктивност в сравнение с тези, определени за продажба. Разликата при първата лактация е с между 200 и 300 кг повече мляко и над 700 кг при втората. 

Генетичният потенциал трябва да се потвърждава с реални данни

Възможностите за прилагане на геномната селекция у нас бяха сред основните акценти в лекцията на проф. д-р Васил Николов, преподавател по генетика и селекция на животните в  Аграрен университет - Пловдив.

Той обърна внимание, че за да бъдат генетичните прогнози от реална полза на фермерите, е важно да се отчита как наследствените качества на животните се проявяват при конкретните условия на отглеждане.

“Геномната селекция ни дава възможност да правим реален отбор на животните за разплод, да съкращаваме генерационния интервал и да вземаме по-точни решения. Но за да използваме пълноценно тези възможности, трябва да знаем как генетичният потенциал на животните се проявява в нашите условия. Затова е важно да съчетаем геномната оценка с реалните данни за продуктивността и да изградим собствена национална референтна популация. Без оценка на животните по фенотип - реализацията на продуктивния им потенциал, геномната оценка е безсмислена”, споделя проф. д-р Николов.

Именно съчетаването на родословие, фенотип и ДНК генотипиране може да помогне на фермерите да вземат за стадата си решения, основани на допълнителна обективна информация.

По-качествено мляко, а не само по-големи количества

Проф. д-р Николов обърна внимание и на връзката между селекцията и изискванията на пазара. Освен количеството произведено мляко, все по-голямо значение има и неговият състав, биологичната му пълноценност, здравословното състояние на животните, репродуктивните им качества и ефективното използване на фуражите. Ето защо балансираният подход при селекцията, включваща всички тези признаци, може да подпомогне дългосрочната устойчивост и икономическата ефективност на млечните ферми.

Възможност за развитие на геномните технологии в България

Любопитен детайл, представен от Юра Пеков, бе парадоксът с международните класации на разплодните животни. Данните показват, че бик, класиран на първо място в Канада, заема едва около стотна позиция в САЩ, и обратното. Причината е, че генотипът се проявява в зависимост от конкретния климат, хранене, отглеждане, изисквания на пазара  - фактор, който прави директното копиране на чужди класации неефективно за българските условия. Ето защо време на семинара бе обсъдена и възможността за изграждане на национална референтна популация в България.

Според изчисленията на експертите за подобна система при породата Холщайн са необходими геномни и фенотипни данни за приблизително 8 000 животни. Ако натрупаната информация е с достатъчно добро качество, системата би могла да даде първите работещи резултати в рамките на 8 до 12 месеца. Пеков уточни, че сроковете зависят от наличните данни и необходимата подготовка за използването им.

Партньорството ще продължи с нови срещи

Съвместната инициатива на Аграрен университет – Пловдив и „Обединена млечна компания“ предвижда поредица от специализирани събития по теми, свързани с развитието на българското животновъдство.

„Устойчивото развитие в млечния сектор изисква последователни усилия и решения, основани на реални данни. За нас е важно фермерите да имат възможност да планират дългосрочно, да повишават ефективността на стопанствата си и да произвеждат качествена суровина. Именно затова вярваме в подобни инициативи - те поставят на дневен ред въпроси, от които зависи бъдещето на сектора“, споделя Деян Камаринчев, Изпълнителен директор, “Обединена млечна компания”.