След участието си в любовното риалити актрисата получила поредица от обиди, смъртни заплахи и послания, които оставили сериозен отпечатък върху самочувствието ѝ.

„На една ръка разстояние си да те залеем с киселина, да млъкнеш завинаги“ и „Където те видим, ще те убием от бой“, това са само част от заплашителните съобщения, които Любомира Христова твърди, че е получавала след появата си в „Ергенът“. Актрисата, позната и от сериала „Белези“, разказа за преживяното и за тежките последици от онлайн омразата.

Христова участва в четвъртия и петия сезон на любовното риалити, а покрай предаването привлече вниманието и с отношенията си с Виктор Русинов. Връзката им обаче се оказа краткотрайна. По думите ѝ реакциите към нея в интернет постепенно преминали границата на обичайните критики и се превърнали в лични нападки и заплахи за физическа саморазправа.

Освен заканите за насилие актрисата получила и жестоки пожелания, насочени към нея и семейството ѝ. Сред тях било и посланието: „Да умреш от рак и ти, и цялото ти семейство“.

Постоянните коментари за външността ѝ също оставили дълбока следа. Христова разказва, че непрекъснато ѝ пишели, че е грозна, докато в един момент не започнала да възприема обидите като истина.

„Ти вярно, си грозна“, казвала си тя, когато се поглеждала в огледалото. Актрисата признава, че започнала да излиза навън със срам, че не изглежда по начина, по който другите очаквали от нея.

С времето обаче срамът отстъпил място на страха. По думите ѝ, докато епизодите на предаването все още се излъчвали, негативните реакции се засилили, а при второто ѝ участие обидите вече били заменени и със заплахи.

Най-тежкият момент настъпил, когато непрестанният натиск започнал да се отразява и на психическото ѝ състояние. Христова споделя, че е стигнала до суицидни мисли и дори обмисляла да сложи край на живота си.

„Щом съм толкова неприятен човек, казвах си, да взема да се изпаря“, разказва тя за мислите, които я преследвали в този период.

Актрисата смята, че голяма част от хората, които отправят подобни закани онлайн, вероятно не биха ги изпълнили. Това обаче не прави заплахите по-малко сериозни. По думите ѝ съобщенията идвали от анонимни профили, а тя не подала сигнал, защото не вярвала, че институциите ще успеят да я защитят. Притеснявала се и от реакцията, която би последвала – че сама си е навлякла подобно отношение, избирайки да участва в риалити формат.

Христова поставя въпроса защо хора, които изпитват толкова силна неприязън към участниците в подобни предавания, продължават да ги гледат и след това преминават към лични нападки и заплахи.

Историята ѝ повдига отново въпроса за границата между зрителската критика и онлайн тормоза. Участието в телевизионен формат неизбежно поставя хората под общественото внимание, но това не означава, че обидите, заплахите за насилие и посегателствата върху личното достойнство трябва да се приемат като част от цената на популярността.