Новите конституционни текстове, касаещи служебния кабинет и предсрочните парламентарни избори, може да доведат до конституционна криза или до повторни промени в основиня закон. Това коментираха пред Дарик радио преподавателят по Конституционно право доц. Христо Паунов и проф. Пламен Киров.

Промените в Конституцията бяха приети от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Една от основните особености е, че при провал и на третия мандат за съставяне на кабинет, Народното събрание не се разпуска. А изборът на президента за избор на служебен премиер е ограничен измежду няколко души, заемащи високи постове в държавата - председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.

Според доц. Паунов за разлика от старите текстове в Конситтуцията, новите очертават една размита ситуация с нелогично подредени действия. 

„Проблемните точки чогат да бъдат няколко. Най-тиражираната проблемна точка в публичното пространство, ако лицата, които са посочени за евентуални служебни министър-председатели се откажат и не желаят да изпълняват тази функция. Тогава сме изправени пред една ситуация, в която няма да има възможност за назначаване на служебен министър-председател, а оттам съответно и служебно правителство“, каза доц. Паунов.

Според него това е една безпрецедентна ситуация, при която трудно може да се прогнозира.

„Аз искрено се надявам, че ще има някакъв разум във всички отговорни институции“, добави Христо Паунов. Той подчерта, че трудно може да се отговори на въпроса дали президентът Румен Радев може да откаже да издаде указ, ако се влезе в хипотеза, при която кандидатът за служебен премиер предложи състав на правителство, с което държавният глава не е съгласен. 

„Това е една клопка, която е поставена в Конституцията и съществува една опасност да поставят държавния глава в тази клопка“, обясни доц. Паунов.

Той подчерта, че промените в Конституцията са били направени необмислено и ограничават полето на действие на президента.

Спорен остава и въпросът дали, ако поради някаква причина няма служебно правителство изобщо могат да се насрочат парламентарни избори, коментира пред Дарик радио и проф. Пламен Киров. По думите му, ако се стигне до такова развитие, ще се наложи действащият парламент да промени отново Конституцията и да поправи допуснатите пропуски.

„Ако не се формира служебно правителство, то правителството на акад. Денков в оставка не може да организира честни и свободни избори“, обясни проф. Киров.

Той подчерта, че в такава ситуация вероятно ще трябва отново да се пормени Конституцията. „Има действащ парламент – да си изменя Конституцията или Конституционният съд да избърза със своето решение и да се намери изход от ситуацията“, каза той. Проф. Киров  запита защо трябваше да се стига до тук и посочи, че при промяна на основния закон трябва да се разгледат всички възможни хипотези.

Подробностите чуйте в прикачения звуков файл.