Президентът Румен Радев започна провеждането на разговори за назначаване на нов служебен премиер. Срещите на „Дондуков 2“ за намиране на министър-председател, начело на служебен кабинет започнаха в четвъртък с председателя на Народното събрание Росен Желязков. След срещата шефът на парламента напусна президенството от страничен изход без да коментира пред журналистите равзоя ѝ.
Към 13.30 ч на „Дондуков 2“ влезе управителят на БНБ Димитър Радев. На влизане той отказа коментар и не отговори на въпроса дали ще приеме да стане следващият премиер. Според анализатори е възможно Димитър Радев да отклони поканата за служебен премиер заради ангажиментите си за влизането на България в еврозоната. На излизане тази прогноза беше потвърдена от Димитър Радев.
„Не е далновидно и не е добра идея да се намесва централната банка в конюктурни политически процеси“, каза той.
И добави:
„Има колизия с националното законодателство, което е очевидно, но това, за което малко се говори, е, че има колизия с европейското законодателство. Управителят на Централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на Европейския съюз, протоколите към него, Устава на Европейската централна банка, Устава на Европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности. Етичният кодекс изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес“.
В четвъртък следобед държавният глава се срещна и с председателя на Сметната палата Димитър Главчев. Той не коментира разговора с държавния глава.
След промените в Конституцията изборът на президента за служебен премиер е ограничен измежду няколко души, заемащи високи постове в държавата. Това са председателят на Народното събрание, управителят или подуправители на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.
Действащият омбудсман Диана Ковачева обаче до дни заминава за Страсбург, за да встъпи в длъжност като български съдия в Европейския съд по правата на човека. В сряда пък внезапно оставка подаде зам.-омбудсмана Елена Чернева-Маркова. Така възможните имена, спрягани за премиреския пост, намаляха. Оставката ѝ предизвика въпроси за натиск от държавния глава, който допусна стесняване на възможностите до служебен премиер, който няма да е равноотдалечен от всички политически партии.
Ако всички изброени в Конституцията възможности за премиерския пост бъдат изчерпани, е възможно България да влезе в конституционна криза. В четвъртък лидерът на БСП Корнелия Нинова изрази съмнение за подобна възможност, но декларира:
„Да припомня: тази Конституция, този списък е приет от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. "БСП за България" гласувахме против тези конституционни промени и сто пъти обяснихме колко са вредни и че може да стане проблем. Сега тези въпроси не ми ги задавайте на мен, а на колегите от тези, които са гласували със зеления бутон за тези промени. Не очакваме конституционна криза. Очакваме разум, диалог, президентът да реши какво да прави оттук нататък, и да се готвим за избори“.
